„Най-голяма е отговорността на българската държава за случващото се в домовете за възрастни. В Конституцията е записано: „Държавата гарантира живота, достойнството и сигурността на гражданите“, коментира в „Денят започва“ бившият социален министър Христина Христова.
Тя допълни, че очевидно няма среда, няма обстановка хората да дават сигнал и да съобщават и „това е много тревожно и много грозно състояние на обществото, което е едно мълчаливо съгласие на обществото за всичко, което се случва там“.
По думите ѝ това е липса на основни човешки ценности – състрадание, съчувствие, грижа, взаимопомощ и е наистина непоносимо и нетърпимо.
Подчерта, че тези домове за възрастни не са по Закона за социалните услуги, нямат лиценз или лицензът им е прекъснат, не са и хосписи по Закона за лечебните заведения.
„Стаи под наем – това веднага трябва да събуди подозрението на местната власт, на кмета, на областния управител, който комуникира с кметовете по Закона за наемните отношения. Какви са тези наематели с деменция, които не осъзнават околната действителност, които са абсолютно неподвижни и безпомощни хора“, заяви Христина Христова.
Директорът на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова коментира, че хората с психични заболявания, настанявани в т. нар. стаи под наем, се нуждаят от по-специални грижи, свързани с начина на общуване с тях, с приемането на медикаменти. Според нея проблемът е в категоричния отказ на държавата да използва силата на закона да задължи близките да полагат адекватни грижи за тези хора.
„Аз съм сезирала много пъти прокуратурата във връзка с наши болни, които са изоставени в болницата поради състоянието им. Те са добре, не са за болница, но трябва да се полагат грижи. Не можем да ги изпишем, защото или не откриваме близките, или те са укриват. И, ако ги изпишем, тези хора буквално ще умрат на улицата, неможейки да полагат грижа за себе си“, допълни д-р Цветеслава Гълъбова.
Христина Христова се спря на проблема с липсата на палиативни грижи за нуждаещите се от тях. Тя подчерта, че все повече възрастни хора се оказват в безпомощно и безизходно състояние.
„На много от тях децата са в чужбина и не могат да се грижат за тях. Няма държавен хоспис в България. Не знам защо държавата е преценила, че тя няма да осигурява такава грижа за нуждаещите се. Има една клинична пътека за палиативни грижи, т.е. когато човекът не може напълно да бъде излекуван, когато обикновено е в последен стадий в неговия живот, палиативната грижа е да се облекчи страданието, болката, да се съхрани достойнството на човека. 20 дни е тази пътека“, каза още Христина Христова.
Вижте целия разговор във видеото.