На 85 години големият български поет Недялко Йорданов не се е отказал да бъде дете. Вярва, че любовта, чистотата и детското у човека крепят човечеството въпреки войните, страха и смъртта. Поетът и драматург Недялко Йорданов посреща Георги Любенов в бургаския си дом.
„Аз не гледам на света с 85-годишни очи. Имам даже едно стихотворение – сега не мога да го цитирам точно – но казвам: гледам теб и света наоколо с 16-годишни очи. И ако всеки някак си се взре в себе си, ще разбере, че въпреки че е остарял или остарява, той продължава да бъде дете. У всеки човек има, остава това инфантилното, детското. Благодарение на това се крепи и човечеството. Ако хората остаряват и забравят детското в себе си – чистотата, любовта – ами, ще се избием. Как човечеството все пак е оцеляло след толкова войни, толкова векове, даже хилядолетия? Почти знаем колко много войни има. И въпреки това сме оцелели“, коментира поетът Недялко Йорданов.
Той коментира, че се надява да не се стигне до световна война, но при всички положения вярва, че човечеството ще оцелее:
„Не може да загине. И това се крепи на любовта и на детското, което остава в човека и което е вродено още когато той се роди“, каза поетът.
Той изтъкна, че е оптимист:
„Аз не смятам, че смъртта е край. За мен животът е една стая – влизаш от едната врата и след това излизаш от другата и влизаш в нова стая, в друг живот. Никой не може да каже какво представлява този друг живот. Има всякакви фантазии – да не говорим за Данте Алигиери: за Ада, Рая, Чистилището. Изобщо човечеството винаги си е мислило, че смъртта не е краят на земния живот, че има друг живот. Но какъв е той? Един ден ще разберем, но няма как да ви кажа. И затова си казвам – има време още, не бързай. Не ми се тръгва, още имам тук да живея. Ще се поживея.“
Вижте целия разговор с Недялко Йорданов във видеото.