Home » Николай Денков: Борисов е на втора линия, отпред е „голямото момче“

Николай Денков: Борисов е на втора линия, отпред е „голямото момче“

by storm

Както виждате, много бързо се променят нещата. Доган създаде Пеевски, той създаде и модела. В момента Доган го няма. Борисов е на втора линия, виждаме. Отпред е голямото момче. Това, което ние достатъчно пъти пробвахме, за да видим, че не работи, е да разчупим тази комбинация между тях, която би позволила моделът да се разпадне и да тръгнем по едни действително европейски правила. Това коментира бившият премиер и настоящ депутат от ПП-ДБ Николай Денков в ефира на „Денят започва“ по повод едноличното оглавяване на ДПС от Делян Пеевски.

„И това, което видяхме е, че след като мина през Доган, вчера мина и през Джевдет Чакъров като валяк, така да се каже, господин Пеевски. Очевидно, това ще промени отношенията между тях вътре в двете ДПС-та, както казваме. Но ние разлеждаме това като техен вътрешен процес. Това, което за нас е важно, е да си дадем сметка, че може би има следващи, които стоят в тая редичка. Може би Борисов, може би хората около него. Така че по-скоро това е предупреждение за тези, които са по някакъв начин зависими от прокуратура, от тези поръчки, за които стана дума вчера. Така че, това са процеси, които се развиват. Ние това, което трябва да гледаме, е да си отстояваме нашите принципи.
БНТ: Кое ви кара да мислите, че Борисов е следващият?
– Ми, виждаме от доста време, ние го казвахме и публично, че той не взема самостоятелни решения. Това се видя и по миналата година и миналата година. Всъщност разпадането на сглобката беше до голяма степен повлияно именно този тип влияние, което не даваше свобода на Борисов да се освободи от Пеевски.“

Според думите на Денков служебните правителства на президента Румен Радев са имали за цел да попречат на България за влизането в еврозоната.

„Ако не бяхме направили тогава това редовно правителство, нямаше да има Шенген. Щяхме да бъдем отвънка. Нямаше да имаме еврозона. Защото да припомним, че служебните правителства тогава всъщност ни извадиха от еврозоната, а ние сме дълбоко убедени, че това е естествения процес, в който ние завършваме нашата евроинтеграция. Така е по договор, така е по същина. Да бъдем там, където се вземат решенията. В сърцето на Европа, както казваме. Но това, което не успяхме, е да завършим процеса на промяна на правосъдната система.
И ще си патим от това нещо. Защото справедливост няма да получим, именно защото правосъдната система в момента не работи както трябва. И примери колкото искате. И за бухалките, и за чадърите.“

Депутатът даде за пример като действия, целящи да отклонят България от европейския ѝ път, предложеният бюджет от Росица Велкова.

„Единият пример е за бюджета на Росица Велкова, който беше с 6,7% дефицит, предложен през 2020 г. Това беше внесен бюджет в Народното събрание с този дефицит. Резултатът от това и това го знам, не е въпрос на слухове, е, че в еврозоната, тези, които вземат решението, когато видяха това решение, извадиха България от списъка, който да се разглежда. Това е само единият пример. Това беше опит да бъде извадена България от европейската интеграция. Така както в момента предложението за референдума – с ясното съзнание, че той противоречи на конституцията, е опит да се създаде напрежение, с което отново България да бъде извадена от европейския път. Така че аз вече нямам никакви съмнения, че през цялото това време, всъщност екипа около президента е работил срещу това България да върви в тази посока.“

Денков подчерта, че референдумът, предложен от президента за готовността на България за еврото, противоречи на конституцията.

„Ако разглеждате президента като държавник, той всъщност направи стъпка в изключително грешна посока. Един държавник, който знае, че това е договорът, който България трябва да изпълнява, който казва, че няма проблем в това, че трябва да се приеме еврото, само че хората не са информирани, всъщност би трябвало като държавник да каже как да бъдат информирани хората, той самият да участва в този процес, да намали напрежението, което е чисто емоционално, за да може да стане разговорът по отношение на действително аргументите, които хората биха чули.“

Прочетете също