Бил е величествен, много оживен и важен център в Римската империя. Но не е положил основите на съвременен град. За радост на съвременните изследователи, Никополис ад Иструм е градът с най-много опазени надписи и история.
Заради традиционното сервилничане на римската аристокрация пред централната власт и императорите, всеки един постамент и строителство има богато описание от кого и в чия чест е построено всичко тук. Върху камък са изсекли дори писмо на императора до града, с благодарност за сумата, с която всъщност са глобени. Но тези надписи запазени тук, правят Никополис един от най-ценните източници на информация за живота на империята за времето си.
Никополис ад Иструм, или град на победата на Дунав. Основан е от Траян веднага след окончателната му победа в дакийските войни. На империята е бил нужен силен административен център, който да управлява добре плодородната провинция. И войските на Траян забили реперите си на нова, девствена земя, в която никой друг преди това не е основавал свое селище или град, и никой след тях не е продължил. И затова сега учените могат да възстановят оригиналните улици на града. И още по-оригинална сграда, единствено описана тук.
д-р Иван Църов: „Тук всички улици са настлани с такива огромни плочи. Трябва да кажа, че те са паснати на напасвани на място, когато са ги строили всяка към другата. Това са били едни добре павирани улици, каквито поне по земите на днешна България няма от римско време запазени така добре“.
Това е един от декуманусите, или улиците изток-запад. Но през вековете те изпадат в друга битност. И сега археолозите са амбицирани да проучат този декуманус от форума до края му.
д-р Иван Църов: „Тук животът е продължил до края на 6-ти и дори може би първото десетилетие на 7-ми век. Но вече съвсем не като градски център. И затова уличните пространства, върху тях в миналото съм откривал жилища от 6-ти век, много хора, които са живеели извън крепостните стени, които макар и не особено поддържани в 6-ти век са влезли в бившия град да живеят, защото това е много опасно. Непрекъснато хуни, авари и славяни, всякакви варвари нахлуват.
Мария Чернева: Тоест са живели и са си правили къщи върху улицата?
д-р Иван Църов:– Да, върху тези празни пространства, където са били улиците“.
Последното писмено сведение за Никополис е от 602-ра година, когато покрай него минава войска на императора и неговия летописец го описва като – някога славният, но вече в руини Никополис ад Иструм. Намирали са тук завет, между руините на града, без дори да подозират за подовото отопление на повечето сгради. И учените със сигурност ще установят кои са били обитателите на призрачния вече град. Но тази улица е интересна и заради друго.
д-р Иван Църов: „Тя фланкира от южната страна една много интересна сграда, която се нарича термоперипатос. Това е означавало отопляема сграда за разходки, но тя не само че е била за разходки, ами досега са разкрити от двете страни по тринайсет магазина с входове към улицата. Аз веднага ще осъвременя да кажа, че това можем да го назовем и един античен МОЛ“.
Термоперипатос или отопляема сграда за разходки е термин, който става известен на учените единствено от надпис, оставен върху входа на тази сграда. И пълното ѝ изучаване и документиране е важно за всички изследователи на древен Рим. Стоежите на повечето обществени сгради се подчиняват на общи стандарти и информацията от Никополис може да осветли функционалността на много други подобни. Именно стъпили върху стандартите, учените смело правят възстановки на цялата сграда.
д-р Иван Църов: „А тук специално е реконструкцията на този северозападен вход на термоперипатоса, с триъгълния фронтон, който е експониран отстрани, със стъпалата. Както се вижда, голяма част от детайлите все още са на място или както ползвате термина институ. Ето постамент и върху, който е стъпвала базата, колоната, а също така запазени са две от стъпалата. Липсва третото стъпало, всичко от улицата се е влизало от тези три стъпала на една платформа и от там вече към вътрешността на сградата. Ето го ей този блок, това е архитравът, който е седял горе върху капителите. Ето архитравът с трите фасции, а тук върху него е стоял самият фриз, върху който не е имало украса, но пък е имало строителен надпис, който казва, че тази сграда тази сграда термоперипатос е издигната по времето и в чест на императора Комод. После името на императора е било изсечено, защото след като на 31 декември 193-та година го убиват по време на заговор, веднага се събира на другия ден сенатът и го осъждат на Дамнацио мемори. Това означава, че го осъжда на забрава и навсякъде, където има статуи, се разрушават надписите, с което името му го изсичат, ама понеже не винаги са били каменоделците много старателни, и добритесъвременни епиграфи като видят колко е мястото, което е заличено, знаят точно на кой император е. Още повече, че само четирима императори са били осъдени в последствие на дамнацио“.
Фронтонът, украсявал главния вход, също е запазен. Символът върху него дълго е обърквал учените какво е предназначението на сградата. Въпреки благодарностите към Комод, участието му в строежа на термоперипатоса е никакво. То е инициатива на самите граждани.
д-р Иван Църов: „Било е обичайна практика, такива обществени сгради да има една състезателност между местната аристокрация, между богатите хора, кой ще даде повече пари за построяването на нещо обществено значимо. То е както тази сграда, както казах за публична, за гражданите, така също водоснабдителните съоръжения“.
Построен в равнината, Никополис не е имал защита от ветровете. Сезоните са били по-остро изразени. Освен дългите студени месеци, разширението на уличната канализация подсказва и продължителни порои. Така че сградата до форума е била важна за социалния живот на никополчани. Тя, според масивните основи и диаметъра на колоните, е била по-всяка вероятност на два етажа, на първия с два реда по 13 магазина. Всъщност, останките в някои от тях подсказват занаятчийски ателиета – за керамика или костени украшения. Но те, за съжаление, не са следвали местните традиции.
д-р Иван Църов: „Трудно през втори и трети век вече може да говорим за траки, макар че от някои от надписите се вижда, че все още има тракийския етнос и участва във формирането на обществото в Никополис. След първи век след Христа всичко става едно, стават римски граждани. А специално когато се основава Никополис, през 106 година император Траян докарва от Никея и Никомедия, в днешна Турция се намират, около пет хиляди човека, които са точно търговци, занаятчии и хора, които се занимават с изкуство, култура. И затова Никополис стартира още в самото си начало, като така чисто икономически много бързо се развива, много бързо започва търговия да развива и в средата на втори век е удостоен с честта да сече монети в собствена монетарница“.
И още една сграда в центъра на града чака да бъде разгадана. Тя се намира в другия край на проучвания сега декуманус. Обществена е била със сигурност, стъпалата ѝ са изтрити от употреба.
д-р Иван Църов: „Ето сега, тези първи трийсет сантиметра, или това е една римска стъпка почти, са много изтъркани. Това е така, защото тук са стъпвали много хора. А насам, както се вижда, няма го това изтриване, това заличаване на ето тези насечки.
Мария Чернева: Значи е било покрито?
д-р Иван Църов: Било е окрито, имало е второ стъпало.
Мария Чернева: А, така го разбирате!
д-р Иван Църов: Това е една много посещавана сграда, както се вижда по изтриването на първия ред стъпала. Те са били три стъпала. Значи тук непрекъснато е имало някакво движение, хора, които са влизали в тази сграда, съответно излизали. И то в точно в тази посока към форума“.
Вече са разкрили едни от най-важните сгради на града – форумът, булевтерионът или градският съвет, демосът или народното събрание, обществената баня, театърът или одеонът, където освен представления са се вихрили и гладиатори, организирани от главния жрец.
д-р Иван Църов: „Храмове. Не сме открили храмове. А от надписи става ясно, че има поне на няколко божества. Със сигурност е имало храмове в града“.
И то доста. Като се има предвид, че освен култа към императора, тук са почитали всички божества от гръко-римски източен пантеон – Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Дионис, Асклепий, Митра, Кибела. Но нищо за сега не подсказва дали става дума за храм или още една баня.
д-р Иван Църов: „Ами то до момента има само една известна, а пък много от градовете са имали по няколко десетки. Така че хигиената е била на много високо ниво, като водоснабдяването“.
Проучванията сега може и да дадат отговор. В дълбочина може и да е останал някой издайнически камък, току-виж дори и с надпис. След като градът запада, производителите на вар не посягат на мраморните колони и постаменти. Спасяват ги варовиковите залежи наблизо. И затова Никополис при Дунав е с най-много съхранени надписи. Никой друг не строи град върху него. Мястото е крайно неудачно за това. Избрано от Траян заради удобния кръстопът между важни транспортни артерии, не може да осигури надеждна защита от нападатели. И хунските нашествия принуждават администрацията на града да го напусне и да строи нов градски център в днешния Царевец. Нарекли го Закидева. А Никополис постепено замира.