Дошли са преди 7 хиляди години от Мала Азия. Имали са куража да изследват други земи, както никой друг преди това. Избрали за свой дом място между три планини и две реки. И са всичко друго, но не и първобитни.
С праисторията винаги е така! Няма кирки, няма лопати! Всичко се извлича с върха на ножа, с лъжици. Но следите, които са ни оставили юнаците са съвсем отчетливи.
Нямат си име. Учените ги разпознават като носители на различна култура, нарекли са я култура Марица. Изглежда нейните носители са смятали птиците за свой прародител. Откриват тук стотиците глинени фигурки на птици. А навярно и мястото е било пълно с птици. Така, че могилата край Юнаците получава гражданското си име – Градът на птиците. Една от къщите му вече е проучена изцяло.
доц. д-р Камен Бояджиев: В момента буквално ходим по пода на една къща от 5 хилядолетие средата на 5 хилядолетие преди Христа т.е. около 6500 години от сега назад. Постепенно с поколения и векове дори, хилядолетия са довели до натрупването на селищната могила, благодарение на изграждането на една къща, върху друга, върху трета. И всъщност върху този под, който в момента виждаме наоколо са разрушените останки от една къща изгоряла, която е била направена от дърво и глина, след пожара глината се от отухлила, разпаднала се е затрупала е съдовете, които са се намирали в нея.
Слоевете на различните къщи не са дебели, тъкмо обратното – след края на живота на всяка една теренът старателно се е подравнявал. И за да не се смесят пластовете сега, археолозите буквално изпилват всяка повърхност. Но пък вече могат да възстановят познанията за бита и уменията на първите, съвсем триизмерно. Дори и повече.
„Конкретно при тази къща с тази от тухлена стена има много ясни данни как пожарът е обхванал само една малка част от къщата тоест виждаме района на възпламеняването, откъдето е тръгнал целият пожар. А в същото време голяма част от останалата част от сградата не е опожарена. Т.е. в случая например, по скоро аз лично предполагам някакъв инцидент нали – дали битов или друг пожар, който е частично овладян. Сградата вече е била достатъчно несигурна и те са я разрушили и подравнили“.
Дали случаен или планиран – санитарен, най-често краят на къщите е в пламъци. Което за изследователите е добре. В огъня глината се втвърдява, отухлява и това е шанс да се разбере как са строили в каменно медната епоха.
доц. д-р Камен Бояджиев: „Но, ако погледнем малко по отстрани, тук виждаме и самата стена, която е частично запазена във височина и която ни дава много добра информация за именно за конструктивните техники за архитектурата. Ето тези черни въглени от двете страни всъщност маркират дървените колове, които са били скелето на стената. Около, която е обмазана тази глина, която при пожара се от отухлила“.
И ясно личат очертанията на къщата. Най-често с две стаи, просторни, между 60 и 100 квадрата всяка, с дървени колове и греди от дъб. Срутените останки подсказват вероятно и таванско помещение.
доц. д-р Камен Бояджиев: „Можем да съдим най вече по различни модели, керамични модели, които те сами са правили на сградите си. А и по данни, които имаме архитектурни утре най вероятно са били с двускатни покриви. И всъщност това пространство под скатовете на покрива изглежда използвано в случая като таванско помещение за съхранение. Тъй като тук имаме данни именно от такава паднала платформа останки от овъглените греди, като откриваме фрагментирани съдове, както върху тези греди така и под тях“.
Парчетата керамика са по-грубички и с дебели стени, от съдове, в които са съхранявали част от реколтата. И при инцидентният пожар тук намират зърното овъглено.
доц. д-р Камен Бояджиев: „Имахме доста голямо количество овъглени ботанични и останки от пшеница ечемик леща нахут дори. Имаме данни за събиране и дърво диворастящи плодове като например ябълки, круши, дренки, грозде, диво грозде имаме от предходните години. Една къща, в която имаме над три хиляди гроздови семки, открити в близост до два разрушени съда покрай тях. т.е. може би включително анализите на колегите ботаници свидетелстват за производство на гроздова напитка, най вероятно вино. И това всъщност е един от най ранните данни, една от най ранните данни за винопроизводство, които има на Балканите до този етап“.
Виното вероятно са сипвали и пили в по-елегантни и фини съдове. Като този тук, целият покрит с графитна украса. Определено работа на майстор, който е специализирал в производството на трапезна керамика.
доц. д-р Камен Бояджиев: „Всъщност тази украса с графит е много характерна именно за каменно медната епоха. В Юнаците сигурно около една трета от съдовете са украсявани. Говорим основно за фината керамика – те са украсявани с графит. Отново виждаме различни повтарящи се мотиви тези спирали, които са много характерни. Между другото, ако се върнем отново и към сградите от къщата – имаме части от стенна мазилка, които са били също украсявани с подобни мотиви като керамичните съдове“.
Освен просторни, къщите са били красиво измазани в червено и бяло. Но за първи път намират част от стенна мазилка около входа на къщата, която е изрисувана.
доц. д-р Камен Бояджиев: „Червена боя, като върху една от тях върху червената боя виждаме и нанесен с бяло мотив, който най вероятно се е развивал именно около вратата. Дали е свързан с някакво заклинание предпазващо къщата, или нещо друго не можем да кажем, но подобни мотиви най-общо ромбовидни или спирали, меандри, които се развиват с ромб в средата често виждаме и върху хранилищните съдове, понякога върху антропоморфни фигурки и други предмети. Т.е. очевидно са част от една система от символи и вярвания на тези хора, най вероятно, свързани именно с идеите за предпазване – било то на реколтата, на дома“.
Над входа на тази къща изглежда е стояла друга украса, вероятно част от същото заклинание – керамично пано, отново украсено с познатите мотиви.
„Ето този малък фрагмент, това ъгълче, най-вероятно се свързва с ето тази плочка тук. Богато украсена с врязана украса. Най-вероятно този е третият ъгъл, което този вид предмети, които откриваме сравнително рядко, свързваме по-скоро с определени ритуални практики“.
В съседната къща пък откриват една сериозна колекция от ашици. И това вече е извънредна находка, дори за археолозите.
„Този ашик, който виждате все още е оставен на място, до момента има открити над четиридесет други, всички със сходни размери, често със следи от обработка по страните им, които очевидно са били част от комплект целенасочено събиран. До момента данните, които имаме, част от тях, са анализирани на този етап, но всички те са от овце, тоест очевидно са търсени конкретен вид кости, с конкретни размери“.
А за какво са ползвани? Тоест като ги хвърлиш като зарове?
„Точно така – на коя страна ще падне, дали това е било част от игра, дали на коя страна ще падне било част от някакво гадаене и магически ритуал извършван от шамана, можем само да предполагаме“.
Едно земеделско общество, силно зависимо от капризите на природата за оцеляването си със сигурност е развило различни ритуали. За закрила, за плодородие, женските костени фигурки вероятно са свързани с култа към богинята майка. Изваяните богини от глина пък подсказват част от неолитната мода.
„Наред с носа може, да видите тук дупките покрай ушите и под устата, които отново имаме данни от некрополи, от погребения на реални хора от тази епоха, че всъщност те са имали накити по ушите, като обеци накити под устната като пиърсинги, т.е. тези дупки, които виждаме реално свидетелстват за действителни украшения, които хората тогава са ползвали“.
Очевидно са се справяли добре с предизвикателствата на средата. Всички находки говорят за високо развита култура. Или освен за осигуряване на прехрана, им е оставало време за изкуство.
Имали са специализирано производство с изнесени центрове, откриват метала, правили са златни накити, развивали са сериозна търговия – сол от Провадия, кремък от североизточните райони, накити от миди и раковини от егейско море.
Били са щастливи тук, в града на птиците – техен дом за стотици дори хиляди години.
Но идват други.