От две до три години ще се забави всеки проект за нови водоизточници на Плевен заради необходимостта от изграждане на пречистватели. Това заяви за „По света и у нас“ преподавателят в Университета по архитектура, строителство и геодезия доцент Галина Бойкинова.
Бившият министър на околната среда Асен Личев коментира в сутрешния блок „Денят започва“, че абдикацията на държавата от поливното земеделие е допринесла за трайното засушаване на големи площи у нас.
Три са обсъжданите варианти за решаване на кризата в Плевен. Сондажи, вода от Дунав или язовир „Сопот“ или изграждане на язовир „Черни Осъм“. Според преподаватели от УАСГ питейната вода задължително трябва да отговаря на 60 показателя в 4 раздела. Това са индикативен, химически, радиологичен и биохимичен. Независимо какъв ще бъде новият водоизточник за Плевен, задължително трябва да мине оценка на технологията за пречистване.
„Тази оценка е комплексна, изисква да се оцени първо качеството на водоизточника, да се избере най-подходяща технология, да се разработят проекти и накрая да се построи. Това не е нещо, което може да стане от днес за утре. Може би около три години в най-добрия случай“, коментира доц. д-р Галина Димова-Бойкинова, ръководител катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“, УАСГ.
И обясни защо.
„Ако водата е от повърхностен водоизточник, тя по-скоро може да има мътност, цветност, микробиологични показатели, които се отстраняват или само филтрация през бързи пясъчни филтри или дезинфекция на водата. В България се практикува основно дезинфекция с хлор, а ако мътността е по-висока, може да се наложи предварително стъпало с утаители, с реагентна обработка на водата.“
По-сложно става, ако новият водоизточник е подземен.
„Може да имаме превишение на манган, може да имаме превишение на желязо. Тяхното наличие във водата, в определени концентрации, не може да повиши риска от заболявания при населението. Не толкова прост е показателят нитрати, който за съжаление се среща в много наши водоизточници, в някои случаи в доста голямо превишение. В България няма приспивателна станция за отстраняване на нитрати, но това е един от най-трудните за отстраняване показатели“.
Според бившия екоминистър Асен Личев, никой не говори за възстановяване на напояването, което е основен фактор срещу засушаването.
„Това означава влажност на въздуха, подхранване, все едно, че вали дъжд в рамките на 400 литра на кв. метър на 20% от територията на страната. А днес се напояват 300 000 декара. Това е катастрофа“, каза Личев.
Хидроложките анализи показват, че през последните години се наблюдава трайно засушаване, което изисква дългосрочни мерки за преодоляване на безводието в страната.