И към най-горещите точки в страната. В Русе днес термометърът достигна 42 градуса. В Ново село, Видинско, бяха измерени малко над 40 градуса. Силистра също беше сред трите града с най-високи температури, но само четири десети не им достигнаха до 40 градуса. В Русе тежкотоварните автомобили над 20 тона бяха спрени, за да не се деформира асфалтът, а от утре доброволци на БЧК ще раздават вода на хората по спирките и центъра на града.
– Търсим сенките, чешмичките. Имаме си и пръскало с вода и вентилаторче.
– Къпем се по-често.
В обедните часове улиците в Русе опустяха. Навън останаха само тези, които имат неотложни задачи.
– Търпим. Налага се някои работи да се свършат.
– Нося си водичка в раницата и търся сянката.
След продължителни жарки дни, смъртността от сърдечно-съдови заболявания се увеличава, предупреждават от Националния център по обществено здраве.
Гл. асистент Зорница Спасова – Национален център по обществено здраве и анализи: „Но ефектът е забавен и затова не се свързват пряко горещите вълни със смъртността. Няколко дни след това се отбелязва пикът. Не случайно тези горещи вълни са наречени тих убиец, защото се подценяват.“
Дрескодът за здраве помага по-лесно да понесем опасните горещини. След като изследвали облеклата на африкански племена, специалистите развенчават мита, че само белите дрехи са подходящи в жегата.
Гл. асистент Зорница Спасова – Национален център по обществено здраве и анализи: „Те казват умните хора носят тъмно облекло, защото ако е широка дрехата тя всъщност абсорбира ултравиолетовата радиация. В горещините най-добре е дрехите да са от лен, вискоза, коприна, тънък памук.“
– Шапка слагам, ако работя, обезателно. И стане ли 12:00 часа на климатика.
Оказва се обаче, че само 46% от домовете у нас са климатизирани, което поставя на риск здравето на хората, дори вкъщи.
Гл. асистент Зорница Спасова – Национален център по обществено здраве и анализи: „По-добре да отидем на дебела сянка, отколкото да стоим вкъщи.“
Освен за хората, жегата е непосилна и за животните, и за растенията. Пролетните култури в Североизточна България масово са изсъхнали, оплакват се земеделци.
Милен Коев – земеделец: “Сезоните се изместиха – декември месец имаме 20 градуса, април месец минус, което създава изключително голям стрес на културите. В момента пак сме в условия на изключително голяма суша и пролетните култури абсолютно започнаха да дерзаят.“
Добрата новина е, че от утре предстои захлаждане.
Христо Христов – дежурен синоптик в НИМХ: „Още утре вечер тази сравнително хладна въздушна маса ще започне да се настанява над страната с умерен силен северозападен вятър. Очакваме понижение на дневните температури с 10-12 градуса. Първоначално в Северозападна България, след това и на изток ще има краткотрайни валежи, гръмотевични бури, градушки също така се очакват.“
Най-екстремната температура, измервана през юли у нас е била през далечната 1916 година в Садово, когато живакът в термометрите се е покачил до 45,2 градуса.