Изложба по случай 40-годишнината от Възродителния процес в България беше открита снощи в Европейския парламент в Брюксел. Заглавието на изложбата, организирана от Главното мюфтийство в България, е „Име, идентичност и памет“. Домакин в Брюксел беше евродепутатът от „Обнови Европа“ Илхан Кючюк. На събитието присъстваха и български турци, репресирани по време на Възродителния процес. По-голямата част от тях в момента живеят в Турция.
Изложбата за Възродителния процес в ЕП показва не само архивни снимки и документи, но и човешки съдби, прекъснати животи и съпротивата на цяла една общност. Мюмюн Юмер Кьосеюмер – някога учител по математика в Момчилград, сега преселник в Бурса, прекарва 4 години от живота си в затвора заради протест срещу смяната на имената.
Мюмюн Юмер Кьосеюмер – репресиран: „Аз съм един от репресираните за имената. Ние четирима приятели направихме мирна демонстрация в Момчилград на 26 декември 1984 година. Подчертавам мирна демонстрация. Аз не съм казал нито една дума на някой милиционер, войник или на някой друг от партията. Но затова, че сме организирали мирна демонстрация, ни дадоха по 12 години строг тъмничен затвор. Лежах три години в Старозагорския и една година в Бургаския затвор“.
„Името – това сме самите ние, идентичността е човешко право, а паметта е съпротива срещу забравата“.
Това казват преживелите Възродителния процес и обещават да помнят жертвите и да продължават да разказват трагичните събития.
Мюмюн Юмер Кьосеюмер – репресиран: „Тук сме пред жертвите, които паднаха в Момчилград. Това е Тюркян на 18 месеца, тя беше пронизана с куршум от войник. Абдулазис го познавам лично, той беше кранист. Беше убит на 26 декември 1984 година. На същия ден беше убита и Тюркан. Това е Мустафа, той беше задържан за това, че се противопоставя на асимилационната политика, но не излезе жив от затвора. Умря през 1985 година“.
Изложбата цели не само да почете паметта на жертвите и покаже историческата истина пред европейската общественост, но и да призове за спазването на правата на малцинствата.
Илхан Кючюк – евродепутат от „Обнови Европа“: „Едно от много силните послания на ЕС винаги е било никога повече да не се повтарят кръвопролитните Първа и Втора световни войни и никога повече да не се случва узурпирането и насилственото потъпкване на човешките права и свободи. За съжаление във всяка една държава имаме подобни моменти, когато тоталитаризмът взема превес над демокрацията. Затова решихме заедно с Главното мюфтийство да организираме тази изложба. Изложбата е тяхно дело, те я представиха в България, аз реших да я представя в ЕП под моето домакинство и с заедно с тях да дадем посланието, че в тази неравна битка на смачканото човешко достойнство всички трябва да сме заедно, независимо каква религия изповядваме, какъв етнос имаме, какъв ни е произходът, откъде сме тръгвали – кой от по-малко населено място, кой от големия град – всички ние трябва да бъдем обединени в името на демокрацията. А човешки права без демокрация никъде няма“.
Румънският евродепутат Лорант Винце е Трансилвания е представител на унгарското малцинство в страната, което също е било подложено на репресии по времето на Чаушеску.
Лорант Винце – евродепутат от ЕНП, Румъния: „Най-важното е да помним и тези събития никога повече да не се случват. Важно е да покажем на младите поколения, че сме имали история, изпълнена с трагични моменти. За нещастие, именно малцинствата и инакомислещите страдаха най-много по време на авторитарните режими. Такъв беше случаят в България, такива събития имаше и в Румъния по време на диктатурата на Чаушеску. Трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че това никога повече няма да се случва. Това може да стане чрез образование и чрез гарантиране на правата на малцинствата. Затова и призоваваме да има европейски стандарт за защита на националните малцинства. За да може името, езика и идентичността на всеки човек да бъдат защитени“.
Преживелите Възродителния процес все още смятат, че Българската държава им е длъжник.
Мюмюн Юмер Кьосеюмер – репресиран: „От българското Народно събрание искаме следното. Аз бях там и казах следното: В България няма демокрация, защото няма нито един осъден за противочовешки деяния. Този въпрос трябва да се реши. Казах и друго: Всички парламентарни групи са ни длъжници на нас, защото ние се борихме за демокрацията, а вие седите на тези столове“.
40 години след Възродителния процес, спомените все още са болезнени. Утехата на преживелите е, че показвайки и разказвайки за събитията, ще предотвратят тяхното повторение в бъдеще.