Почит към жертвите на тоталитарния комунистически режим в Белене. Стотици се събраха на острова, където на мястото, наречено „обект номер две“ от 1945 година с кратки прекъсвания са били въдворявани противниците на народната власт.
Лагерът затвор за врагове на народната власт, но и за разбунтувалите се срещу Възродителния процес български мюсюлмани – голяма част от които лекари, студенти, учители и инженери. Днес мястото посетиха бивши лагерници и техни близки. Несрин Фелиз е дъщеря на един от многото пострадали по време на репресиите, затворен на острова повече от 14 месеца.
„Живели са при тежки условия, не са им давали храна, в петък е имало само сол и малко къшче хляб. Кокалчета и някакви яхнии, правили са протести, винаги е имало разпити, бой е имало също“, разказва Несрин Фелиз.
Мотото на поклонението тази година беше „Паметта е тук, но държавата я няма“, защото организаторите продължават многогодишната си борба лагерът да се превърне в мемориал, така, както има подобни в много страни от Източна Европа.
„Паметта я има, след като ние сме тук. След като от цяла България и чужбина пристигат хора за годишното поклонение, паметта я има, държавата я няма. За 36 години на демократични промени, държавата е безучастна към това място на памет“, коментира Христо Христов, организатор.
От Министерството на правосъдието обаче заявиха, че вече са направили първите стъпки този пропуск да бъде разрешен.
„Само преди няколко седмици ние предприехме необходимите действия, да се придаде защитен статут на обекта, така, че да бъде част от нашето недвижимо културно наследство, каквото е и каквото трябва да бъде“, заяви Георги Георгиев- министър на правосъдието.
Поклонението беше уважено от политици, както и от посланика на Турция у нас.