Журналистът от БНТ Надя Обретенова разговаря с подуправителя на БНБ Петър Чобанов – за очакваната промяна във финансовата ни система, за ползите от членството в еврозоната и за това как страните са защитени при кризи.
Надя Обретенова, БНТ: Какво означава за България влизането в еврозоната?
– Днес е ден, в който трябва да се поздравим за положените усилия, които се увенчаха с успех. Влизането на България в еврозоната е логичната крачка напред към нашата пълна интеграция, към възможността да участваме активно в процеса на вземане на решения, към възможността да помогнем за очертаването на пътя на еврозоната напред. Така че на 1 януари 2026 г. ще се събудим с повече отговорности, но и с повече възможности, които ще ни даде членството в еврозоната.
Надя Обретенова, БНТ: А как ставаме част от този паричен съюз? Ще трябва ли да догонваме по-богатите държави? Ще трябва ли да изпълняваме допълнителни критерии?
– Самото ни фиксиране първо към марката, после към еврото даде възможност да се интегрираме повече, чисто икономически, заедно с останалите държави и да извършим това догонване, на практика да се приближим до близо 70%, малко по-малко, от средните европейски нива. Членството в еврозоната ще ускори този процес, ако разбира се правилно използваме своите възможности. Тоест, ако успеем да привлечем инвестиции, успеем да убедим останалите, че България вече като част от ядрото на вземане на решения, като част от ядрото на паричния съюз, дава повече опции и възможности за инвеститорите, което ще се отрази и на доходите на хората, на стандарта на живот, т.е. ще живеят по-добре. Но всичко си зависи от нас.
Ще се промени ли кредитния рейтинг на страната?
– До известна степен ще има някакъв автоматизъм, който няма да е пълен, точно както споменахте по линия на кредитния рейтинг. Т.е. оттук нататък имаме всички основания, в разговорите с рейтинговите агенции, българско правителство най-вече, но и Централната банка, да настояваме кредитния ни рейтинг да се повиши, тъй като еврозоната ще означава и повече стабилност, повече възможности, в някои случаи по-голяма гъвкавост и, както казах, участие в процеса на вземане на решения. Ако кредитният рейтинг се повиши и влезем в така наречения клас А – кредитни рейтинги, тогава и на екраните, образно казано и в алгоритмите на инвеститорите, ние ще се появим като нова възможност, което ще даде известен автоматизъм. Разбира се, оттук нататък всички политики, които трябва да са насочени към подобряване структурно на икономиката, са много важни за да убедим инвеститорите, че България е мястото, в което си заслужавате да вложат своите пари, да получат своята доходност и, разбира се, да плащат по-високи заплати на хората.
Каква е вероятността за увеличение на кредитния рейтинг? В какъв срок може да се очаква да стане това?
– Би трябвало първите знаци за това и първите движения от стана на рейтинговите агенции да се случат бързо, относително бързо. Разбира се, това зависи от разговорите, които правителството ще проведе с тях. Така че, ако вземем за пример Хърватия, там наистина наблюдаваме подобно движение и очакванията ми са, че тази година е възможно да ни повишат кредитния рейтинг и до година, тогава когато вече напълно се интегрираме, когато покажем и първите положителни резултати, чисто икономически от членството в еврозоната, отново да го повишат и да достигнем този клас А, който наистина ще ни даде повече възможности.
А отговорностите? На първо място, каква ще бъде вноската на страната ни в еврозоната?
– Вноските на страната ни, те са добре описани, те зависят от така наречения ключ, ако говорим за БНБ в капитала на Европейската централна банка, което е малко по-малко от 1%. До момента сме внесли около 4 милиона от този капитал, остават малко над 100 милиона, които трябва да добавим. От друга страна, ние участваме като това е капитал, който е наша собственост, ние не го подаряваме на никого, просто това ни е дяловото участие, като акционер в Европейската централна банка. От друга страна, част от валутните резерви, които си остават наши, също ще бъдат управлявани по принципите на Европейската централна банка и ще влязат в техния общ пул от валутни резерви. И освен това, имаме участие в Европейския стабилизационен механизъм, който също се определя това участие на базата на въпросния ключ, като там в продължение на 5 години ще внесем известна сума, която да гарантира, че участваме в механизма, който също дава и възможности. Ако нещо се случи икономически, ако изпаднем в някакви трудности, можем да разчитаме на този стабилизационен механизъм. Или както беше случая с COVID и без страните изрично да са изпаднали в трудности поради шока, който се случи икономическия, бяха тогава създадени плановете за възстановяване и развитие по линия на общия дълг, който беше взет от Европейския съюз и гарант за този общ дълг на практика е стабилизационния механизъм и участието на държавите в него. Този стабилизационен механизъм е важен от гледна точка на това, че той е например има по-висок кредитен рейтинг от Съединените щати в момента. Тоест той се възприема от пазарните участници като нещо стабилно, нещо на което може да се разчита, нещо което може да се използва в трудни ситуации.
Вижте цялото интервю с Петър Чобанов във видеото