Как ще се преизчисляват кредити, какво ще стане със спестяванията в лева и кой ще контролира да няма спекула – това са част от въпросите, които в най-голяма степен вълнуват хората по въпроса за въвеждане на еврото. Данните са на „Галъп“, а проучването е за предаването „Референдум“.
Повече ползи или повече негативи ще донесе въвеждането на еврото в България?
За 36,7% от хората между 18 и 24 години еврото ще донесе повече ползи, а за 34,5% процента от тях негативи.
34,2% от 30-39 годишните смятат, че ще има ползи, а 37,8% го отчитат като негативно. 40-49 годишните са на мнение, че влизането в еврозоната ще донесе повече ползи, отколкото негативи.
Най-големи песимисти са хората над 70 години.
33,4% от хората смятат, че въвеждането на еврото в България ще донесе повече ползи, 32,9 процента го отчитат като негативнол. За 22,6% нито ще има ползи, нито негативи. 11,1 процента не знаят и нямат мнение.
Най-важно за въвеждането на еврото според анкетираните е „Кой ще следи за измами и за контрола“ – 65% категорично го заявяват.
48 процента смятат, че от съществено значение е „Докога цените ще бъдат и в лев, и в евро“, а 47% се интересуват как ще се преизчисляват кредити и лизинги.
За 44 процента от съществено значение е „Какво ще стане със спестяванията в лева в банка“, за 43% по какъв курс ще се обменя левът, за 38 процента докога ще се плаща и с лев, и с евро и ще има ли такса за обмяна на лев/евро.
34% по-скоро лесно ще свикнат с ползването на еврото, 30 процента заявяват, че това ще се случи по-скоро трудно, 19% смятат, че това ще се случи много лесно, 13 процента много трудно.
„Докладите ще бъдат положителни, възможно е в тях да пише конкретна дата, но е възможно и да не пише. На 8 юли темата за курса приключва и той ще бъде такъв, какъвто е от 27 години“, заяви Петър Ганев, икономист от ИПИ.
„Курсът е ясен и ще бъде такъв, защото от гледна точка на останалите европейски страни е по-изгодно ние да влезем с този курс,а не с по-слаб лев, защото иначе ще сме по-конкурентоспособни, а при по-скъп лев означава, че ще можем да купуваме повече европейски стоки. Проблемът, че когато има такава голяма разлика в икономическото развитие при този тип догонване, който се надяваме да се осъществи, ако не сме го направили превантивно, ако не сме предприели необходимите структурни трансформации в икономиката, ефектът от приемането на еврото може да има много негативни за нас следствия“, допълни Константин Проданов, финансист.
„Категорично не можем да твърдим, че формално изпълняваме определени критерии, защото конвергентният доклад изследва дълъг процес и тенденция. Имаме фиксиран курс от достатъчно дълго време, който няма как да променен и влизането в еврозоната категорично би довело до по-добро развитие на икономиката в страната и до това доходите да започнат да растат“, подчерта Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет.
„Очевидно е, че няма ясен политически консенсус от представителите в Народното събрание, които да говорят на един език по отношение на темата с еврото, има страхове в българите“, коментира Евелина Славкова, социолог и съосновател на Изследователски център „Тренд“.
„Липсва ми основата да взема решение дали сме готови или не, липсва анализ, който да формулира социалните, икономическите и финансовите последици, за да могат хората да направят аргументиран избор, ключовото е широкият обществен консенсус. Политиците трябва да убедят мнозинството от гражданите, че имаме готовност“, каза още Петър Витанов, бивш евродепутат от ПЕС/БСП.