Заради промените в климата земеделците в Югозападна България експериментират с насаждения, нетипични за страната ни. Ще изместят ли те традиционните плодове и зеленчуци в тези региони? Репортаж на Али Мисанков от поредицата „Климатът: Горещата истина“.
Александър е земеделски производител от Кресна – район, известен с отглеждането на традиционни за страната ни зеленчуци като домати и краставици. Все по-екстремните температури и горещините през по-голямата част от годината, обаче го принуждават да пробва отглеждането на бадеми, киви, лимони и маслини.
Александър Христов, земеделски производител от Кресна: „В Кресна… това е районът, който сигурно лятото достига африкански температури, и аз като дребен земеделски производител и колегите в района сме изправени пред голям проблем… Първо, това се отразява на напояването, безводието, сушата; второ – резките температурни амплитуди… това предизвиква ранно цъфтене, а последните години има големи пикове и винаги има едни зимни температури в началото на април, което води до почти 100% загуба на тези продукции.“
Иван от село Сливница също е отчаян. Въпреки че през последните години се съобразява с промените в климата и се опитва да отглежда основно плодове и зеленчуци, издържащи на силно слънце, загубите му са над 80%.
Иван Янев, земеделски производител от село Сливница: „Имах засадени около 4 декара пъпеши, очаквах около 20 тона добив, но горещините и намаленият дебит на напояването, защото не можем да го задоволим, доведоха до около 500 килограма. Тотален срив – тъкмо почнаха да узряват, водата спря, изгърмяха от горещините…“
След рязкото застудяване през пролетта почти 100%-ви са загубите на реколтата от череши, ябълки и сини сливи, оплакват и собствениците на насаждения в Кюстендилско.
Иван Стоянов, овощар от село Лиляч: „Студът е едната страна на въпроса, другата е сушата. Ние от май месец не сме имали дъжд, капка дъжд не сме имали. Ето, аз в момента чакам багер да дойде, за да почна да вадя изсъхнали дървета – всичко изсъхна… Аз сега ще ги вадя, но не знам какво да садя?!“
Проф. Димитър Сотиров, Институт по земеделие в Кюстендил: „Искаме или не, ние трябва по някакъв начин да се съобразяваме и да се приспособяваме към промените в климатично отношение… Първо трябва да се обърне внимание на климатичните условия в конкретното „месторастие“, където искаме да имаме овощна градина, да се търсят консултации; второ – от толкова много видове насаждения трябва да се избере подходящият вид.“
Снимки: Pixabay
Климатолози съветват земеделците да наблюдават внимателно температурите, преди да засаждат нови екзотични култури.
Доц. Веска Георгиева, агрометеоролог в НИМХ: „В резултат на увеличените честоти на горещите вълни, както беше миналата и тази година, растенията са около три месеца в топлинен стрес – температури 32, 34, 36 градуса, които депресират растенията. Поради спецификата на района трябва винаги да се има предвид микроклиматичните особености… Знам, че хората търсят подходящи възможности, но винаги трябва това да се има предвид – какъв е микроклиматът.“
Въпросът с напояването остава проблем, който се задълбочава. Стопаните от Югозападна България се надяват, че традиционните за района плодове и зеленчуци ще бъдат запазени, а засаждането на други култури ще остане само експеримент.