Николай Попов, баща на Сияна: „50 лева ли няма нашата държава да сложи един знак?“
Цената на бездействието. На онази безотговорност, която помита смисъла.
Николай Попов, баща на Сияна: „Убиха детето ми по най-безобразния начин“.
Шофьор на камион с превишена скорост се удря в насрещно движеща се кола. Загива 12-годишната Сияна. Пътната настилка е неравна и износена. От дълго време. Има сигнали за опасния участък. Много са. Умирали са хора. Мерки не са взети.
„Нищо не правят, просто нищо не правят“.
„Едно българско дете, поредното…“
Мъка и гняв по площадите. Когато болката стигне до теб. Гражданите срещу държавата, която след смъртта на Сияна преасфалтира пътя и постави знак. Но не преди това.
ИНЦИДЕНТЪТ С ИВАН
Родителите могат да предотвратяват такива неща. Това чуха майката и бащата на 8-годишния . Иван, който загина пред очите на майка си. Безсилна докато детето ѝ пада в бездната.
Мария Данева, майка на Иван: „Всеки, който го познаваше, може да потвърди какво дете e било“.
Мирослав Данев, баща на Иван: „Страхотен. Никога никой да не изпитва такава болка, каквато изпитваме ние“.
Пропуск в нормативната уредба – така държавата се опита да обясни защо нито една институция не контролира безопасни ли са атракционите. Веднага след инцидента катарамите, придържали детето, били изхвърлени в морето. Управителят на фирмата не е сред обвинените. Държавата обеща законови промени до края на лятото. Още не са факт.
Гняв и мъка. Мария и Мирослав загубиха единственото си дете.
КЪЩИ НА УЖАСИТЕ
„Ще се оплачеш, ама бой“ .
„Бях до последно робиня“ .
„Има трима управляващи, и тримата ме биха“.
Упоявани, неглижирани, заключвани, пребивани. Възрастни хора, настанени в частни домове. Които не могат да се оплачат и няма къде да отидат. Държавата се „втурна“ на проверки. И „изненадана“ откри, че десетки домове работят без лиценз от десетилетия. Без последствия. Къде отиват възрастните, когато няма кой да се грижи за тях? Въпрос, който институциите не си задаваха.
Валентин Желев, обвиняем: „Хора с деменция не се взимат показания в съда, запомнете го.
– Вие на това ли разчитахте, че са болни и не може да им се вярва в съда?“
Гневът не изведе хората по площадите. Нямаше масови протести, искания за промяна. На екрана властта се възмущаваше, …от себе си. Даде обещания, в бъдещо време. Какво се случва сега зад затворените врати си остана проблем на тези, на които им е трудно да се оплачат. И на близките им.
ПРОТЕСТИ ЗА ЖИВОТНИТЕ
Насилие. Нечовешко. Трудно за гледане. Алчно. Стотици жестоко умъртвени животни, заснети на видео. Двама души, които две години печелят пари като причиняват болка и смърт. Обществото реагира остро.
„Просто не мога да си го обясня, как може да има такава жестокост“.
„Настояваме за справедливост и искаме максималната присъда“.
За да потуши напрежението, държавата увеличи наказанията. Това не даде резултат – . Нямало шанс да оцелее. Кучето Мая на 14 години.
„Познаваше ни всички, това й е къщичката. Наистина, страхотно куче“.
Протестите избухнаха отново. Какво ще направи държавата, за да има работеща зоополиция – изминали са 10 години от създаването й. Какъв път трябва да измине едно общество, за да бъде непримиримо към всяка форма на насилие без значение кой е жертвата.