Докато много села в България пустеят, има едно родопско кътче, което опровергава всички прогнози. Там животът не само че не е спрял – той кипи. В Краище – малко, но многолюдно село в община Белица – има училище, детска градина, аптека, здравен център и… желание за оставане.
Сгушено в полите на Родопите, обгърнато от борове и смърчове, като сцена от стара българска приказка – така изглежда село Краище. Там, където въздухът ухае на смола, а тишината говори повече от думи. Намира се в община Белица и не е просто още едно родопско село. Краище е пример. Докато стотици български села се обезлюдяват, тук населението се увеличава. В Краище животът не е спрял. Напротив – тук се раждат деца, отварят се нови магазини, а всяка сутрин започва с ритъм и посока.
Село Краище е едно от най-многолюдните в община Белица. Тук има детска градина с яслена група, основно училище, няколко лекарски, както и зъболекарски кабинета, също така и аптека.
„Като цяло на село е много по-спокойно от големия град, със сигурност и разходите на село нe са като в големия град, нещата са много по-допустими за нас, за нашия начин на живот. Имаме абсолютно всичко в селото, което е нужно за живот“, обясни Кадрие Абгьова.
Кадрие е израснала тук. Заминавала е – както много други – но се е върнала. Защото тук е домът.
„Учих си тук, а след това в Белица, но съм работила по големите градове. Бях в чужбина няколко години. Тук са близките, семейството е тук, децата са тук. Като цяло израснали сме тук и самият ни живот е тук. Няма как да замениш родното място с нещо друго“, разказа Кадрие Абгьова.
„Искам да обикалям в големи градове, различни държави, да опознавам света като цяло, но винаги ще се връщам тук. Имам много спомени, които няма как да загърбя, нито пък да забравя. Няма как да оставя родното си място, винаги ще ме дърпа тук и ще ме влачи натук. Носталгията, чувството за сигурност, че съм си у дома“, разказа Джамиле Абгьова.
Според местните жители в селото има и достатъчно работни места.