Как ще се отрази приемането на еврото на лихвите по кредитите у нас, на методиката им за изчисляване и на техния размер?
Цветелина Катанска разговаря с председателя на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова и с финансиста и дългогодишен директор на една от най-големите банки у нас Левон Хампарцумян.
На 1 януари всички клиенти на банките ще могат да видят състоянието на сметките, депозитите и кредитите си в евро.
Петя Димитрова, председател на Асоциация на банките в България: „Искам да го подчертая дебело – нищо няма да се промени, договорите ще останат същите, банките ще свършат цялата работа, клиентите не трябва да правят наистина нищо. Те ще могат да получат цялата си документация, с всички договори превалутирани, като нищо няма да се промени.“
Ще изчезне и индексът „ЛЕОНИА плюс“, макар и сега голяма част от банките да използват собствени индекси, за да определят размерите на лихвите си. Дори европейският „ЮРОБОР“ рядко се използва.
Петя Димитрова, председател на Асоциация на банките в България: „Много банки имат своите бенчмаркове, ЕЦБ и бенчмаркът също се използва и в момента по определени кредити. Просто банките ще заменят едни с други, но основната лихва, която е по вече съществуващи договори, ще се запази“.
Подобно нещо се случи през 2018 година. Тогава отпадна индексът „СОФИБОР“, но това не промени пазара. Индексите показват какво плащат кредитните институции, за да си осигурят ликвидност или средства. Така към формираната цена или лихва се прибавя съответната добавка и се получават лихвените проценти по повечето кредити в левове у нас.
Петя Димитрова, председател на Асоциация на банките в България: „Вноската месечната, няма да се промени с изключение на това, че ще бъде превалутирана по фиксинга, подчертавам от лева в евро. Не смятам, че ще има увеличение на лихвите и за нови кредити, и за новоотпуснати кредити. Конкуренцията е достатъчно голяма, на пазара има достатъчен брой банки.“
Според банкерите, ако има промяна в лихвите по кредитите, тя няма да се дължи на смяната на валутата.
Левон Хампарцумян, финансист: „Няма да има драматична промяна поради една много проста причина, че в едната еврозона, в различните страни лихвите са различни, да не говорим, че лихвите са различни за различните видове клиенти, различните видове кредити, тъй като рискът е различен, а лихвата отразява до голяма степен основно риска на даден клиент и на даден пазар.“
Кредитните институции ще продължат да изпълняват сключените договори с условията, които са заложени по тях.
Левон Хампарцумян, финансист: „В дългосрочен план дали са левове, дали са евро, дали са швейцарски франкове, никой не ви гарантира в България фиксирана лихва за 30 години. Лихвите по ипотеките, които предполагам ви интересуват, са променливи. Там имате някакви промоции за две години, за три години, може би някъде пет, но след това банките в зависимост от нещата на пазара имат право по договор да вдигнат лихвите и най-вероятно това ще се случи заради това, че в момента лихвените равнища са изключително ниски.“
Въпреки че сега ипотечните кредити се теглят в левове, повечето са за апартаменти купени в евро и пресметнати по фиксирания курс.
Петя Димитрова, председател на Асоциация на банките в България: „Но всъщност голяма част от договорите са записани в евра и не само към днешна дата, а години ако се върнете назад е същото.“
След влизането в еврозоната банките ще трябва да поддържат по-нисък процент буфер, но това няма да промени пазара на кредити.
Левон Хампарцумян, финансист: „Банките няма да си променят политиките по управление на риска, това че имат малко повече ликвидност на разположение, няма да ги накара да раздават кредити без достатъчно благоразумна оценка на риска.“
Банкерите остават реалисти относно смяната на валутата.
Петя Димитрова, председател на Асоциация на банките в България: „Ние трябва да гледаме положително на този процес, тъй като той отваря пред България много врати. Държавата и ние, бизнесът са тези, които трябва да се възползваме, нас ни се отварят вратите, но всичко зависи от нас.“
Левон Хампарцумян, финансист: „Нито трябва да се плашим, че Бог знае какво ще стане, нито да мислим, че автоматично еврозоната решава всички проблеми на икономиката и на държавата.“
Съветват да държим и по-малко пари в брой преди влизането в еврозоната, тъй като обмяната на големи суми би била по-трудна.