След вандалския акт срещу българското посолство в Република Северна Македония пред БНТ говори журналистът Владимир Перев. Той , но и до днес нападателят не е открит.
– Иво Никодимов, БНТ: Вчера беше нападнато, счупена е витрината на главния вход на българското посолство в Скопие. Как си обяснявате вие тази агресия и то срещу дипломатическа мисия на страна – членка на ЕС?
Владимир Перев, журналист: България никой не я приема като страна – членка на ЕС. Тук някои още мислят, че България е някаква загубена държава в източния лагер, както българите обикновено искат да кажат за себе си, че се е най-сиромашката държава на ЕС. И тук това се възприема като най-малоценна държава. За мен лично нападението върху посолството, върху стъклото на входната врата на посолството не беше никаква изненада. Просто това беше очаквано. Вече няколко години поред, да не кажем последните 6 – 7 години, винаги, има някакви демонстрации пред посолството. Някой протестира за нещо, за правата на македонците в България, срещу българите в Македония, срещу промяната на конституцията. Това е начин, по който се върши атака срещу македонските българи, да бъдем конкретни. Това почна първо психологически, след това се мина на физически, чрез Пендиков, чрез мене, нападението, което беше оценено като само повреда. И като се видя, че всички тия поединични атаки не дават резултат, че българите в Македония не искат да се примирят и не искат да приемат ситуация, в която няма да ги имат своите човешки права, нападна се България, за да бъде предупредена да спре със своята политика на търсене на права на своите граждани в Македония и своята етническа група, българите в Македония.
– Вие сте дългогодишен журналист. По какъв начин медиите днес отразяват случилото се? Какво ви прави впечатление – само новинарски ли го отразяват или има и коментари? Какви са те, в каква посока?
– От това, което видях от снощи и тази сутрин, обикновено се дава само като хронология, като събитие, едно бледо отразяване на събитието, без коментар, без преценка, без размисъл върху международните отношения на Македония с България или с Европейския съюз, без последиците евентуални, които могат да излязат от тази агресия. Абсолютно с една дума казано, не знам колко ще ми разберете, бледо. Абсолютно бледо.
– Македонското външно министерство реагира и каза, че вътрешното министерство на Македония разследва това, което се случва, но ние сме свидетели на това, че и стрелбите, и подпалванията на клубове – в Битоля, в Охрид, извършителите не понасят отговорност. Според вас ще успеят ли по някакъв начин властите в Република Северна Македония да потърсят отговорност от този, който е нападнал дипломатическата мисия?
– Безнаказаността, която се е провеждала в Македония срещу българите от 1918 г. насам, от времето на сръбското владение с Македония, което още не е прекъснало, Белград е още главният град на Македония, тази безнаказаност е причината за тия действия срещу българите в Македония и конкретно срещу посолството. Не че… аз мисля, че въобще полицията не търси виновниците за нападението. Специално за това нападение върху посолството. Полицията откри само нападателя на сдружението „Иван Михайлов Битоля“, защото той сам беше повреден, изгорил си беше ръцете, отиде на лекар и лекарите го приявия случая. И след това вече полицията трябваше да реагира. Но той беше направо награден с това, доби условна присъда и след това го канят да пее по всички партийни и държавни концерти. Фактически той беше награден. Аз не очаквам, че ще намерят извършителя на това дело, на счупеното стъкло на вратата на посолството. И ако го намерят по някакъв начин, евентуално, тогава човекът ще мине съвсем леко и ще стане национален герой.
– През ноември ви също останахте жертва на агресия, бяхте атакувани физически и вербално, при това в магазин. Тогава премиерът на Република Северна Македония каза, че това е провокация и хибридна атака от страна на България. Има ли обаче някакво разследване и някакви последици за тези, които ви нападнаха преди два месец?
– След като сигнализирах за нападението, след 3 – 4 дни разговарях по телефона с един инспектор на полицията, който искаше някакви детайли от мен. Мислим, че разговорите и въпросите ходеха по линията дали аз някога съм имал някакво недоразумение с този човек, аз не го познавам, не съм го виждал никога в живота, се търсеше да не е лично, персонално отношение към нещата, които трябва да се претвори в национално, етническо и търпимост. След това не съм имал никакъв контакт, появиха се по някои телевизии някакви елементарни записи от камерите в магазина, където се вижда лицето, се вижда той, се виждат някакви детайли, но официално от това няма нищо, все още се държи до тезата, че човекът не може да се намери, че не го познават и не може да бъде припознат.
– Казвате, че македонското общество гледа на България като на страна от Източния блок, а не като на страна – членка на Европейския съюз, в същото време обаче именно България е тази, която в ключови моменти, по различни поводи и причини, оказва помощ на Македония, включително последния месец и с готовността да се предостави мазут, за да не седят хората в Република Северна Македония на студено заради блокадата на границите с Гърция. Защо тези знаци на добросъседство и на загриженост и на помощ минават помежду другото, не се отчитат и не се помнят?
– Ние трябва да разделим две неща, трябва да направим граница между отношението на официалните власти в Македония и македонския народ от друга страна. Безразлично дали той народ сa албанци, турци, власи, сърби, българи, това са две различни неща. Властта и народът, това купно число, по-големият дел от той народ. Народът отчита и признава помощта на България и той знае. И това, което направи България, трябваше да го направи. Това беше единственият начин, по който трябваше да се реагира в тези страшни моменти. Ние нямаме мазут, а България предлага да даде мазут. А на другия ден нашият министър казва, че ние имаме мазут и на България да дадем – това трябва да се смята за глупост на политиците, каквото има навсякъде по света, не само в Македония. Това трябва да се отчита на личното възпитание, домашно, лично, семейно, какво да кажем, не знам. Ние не трябва да ходим по тая линия, ние трябва да ходим по линията на добри отношения между хората и да покажем – и в Македония, и в България, да покажем добра воля за народът да живее в мир и съжителство. България това го прави. Македония един ден вероятно и тя ще го направи. Тук трябва да се вземе и мерките, трябва по-голяма активност на българската дипломацията, тази сега е високо активна, но усилията трябва още да продължат и трябва да бъдат поддържани напорите на българските дипломати, както в отношенията Скопие – София, така и в отношенията между София и европейските институции, Съвета на Европа и така.