Оранжев код за жеги е обявен за областите от Дунавската равнина, Тракийската низина и поречието на Струма. Там се очаква градусите да се покачат между 38 и 41 градуса.
За останалите области в сила е предупреждение от първа степен – жълт код. Температурите ще се повишават до вторник. Тогава пък ще настъпи опасност от градушки в Северна България.
В „Денят започва с Георги Любенов“ климатологът Симеон Матев предупреди, че след амплитудите от 36-37 до 40-42 градуса, ще има доста чувствително захлаждане при което температурите ще паднат с повече от 10-12 градуса. Предстоят и градушки.
„Местата, които ще бъдат ударени от градушки ще бъдат в Северна България. След това захлаждане времето ще бъде много приятно като усещане – с хладни утрини с много приятни температури, които няма да бъдат екстремно високи и този тип време ще продължи поне до средата на месеца“.
Матев обясни, че най-високата документирана температура у нас е от 5 юли 1916 година – 45,2 градуса. На 5 юли 2000 година е отбелязана най-високата температура в по-съвременни времена, когато термометрите в Пловдив измерват 45.0. В София за пръв път в историята от 1879 година пък се измерват над 40 градуса.
Бившият министър на екологията Борислав Сандов предупреждава, че предстоят щети за земеделието, а страната има все повече проблеми с управлението на водите.
„Проблемът тук е не толкова в самата стойност, а че зачестяват много тези дни, в които времето е екстремно и потенциално опасно като горещина. Нашият организъм привиква към едни стойности, но когато горещините се заредят една след друга, когато нощните температури са много високи, ние не можем да се охладим, това води до едно изтощаване“, обясни Симеон Матев.
Ще стане ясно, че декарбонизацията се е случила преди 2026 година и то – на чисто пазарен принцип, коментира Борислав Сандов.
„Със сигурност ще имаме повече населени места, повече хора засегнати от режим на водата през тази година в България, не е само климатичният фактор, но той е един от основните фактори“.