Най-високият ръст на заплатите от целия Евроопейски съюз е отчетен в България. С 13.6 на сто са се увеличили разходите за труд у нас, на фона на 4% средно за Съюза. Данните са на Евростат. На какво се дължи този ръст и усещат ли го хората по джоба си, проверяваме сега.
През второто тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на предходната година в България са отчетени най-много повишения на разходите за почасово заплащане за цялата икономика (+13.4%) и Унгария (+11.0%).
Три държави-членки на ЕС регистрират увеличение от 10% или повече: Румъния (+10,4%), Естония (+10,3%) и Гърция (+10.1%). Най-ниските увеличения са отчетени във Франция (+1.4%), Дания (+1.5%) и Малта (+1.9%).
Като продавач в магазин за дрехи на половин рабоен ден Лилия Бекярска не влиза в отчетения рекорден ръст от Евростат.
„През последната година не ми е вдигана заплатата. Като цяло на мен не ми стига. Имам дете и имам по-големи разходи“, каза Лилия Бекярска, продавач-консултант.
Университетският преподавател доц. Евдокия Петкова е получила 20% повишение на заплатата за последната година. Парите стигат, обаче само за сам човек.
„За всеки нормален човек, да, ако живея сама, ако имам голямо семейство – не. От това зависи дали ще стигнат“, коментира тя.
Работодателските организации и икономисти не виждат изненада в данните, а причината е двуцифреният ръст на минималната работна заплата в последните години.
„Когато се променя минималната работна заплата, не се променя само цената на труда на нискоквалифицираните или лицата без образование, които са заети, а се променят всички работни заплати. В държавния бюджет беше заложен и доста сериозен ръст на възнагражденията в Министерството на вътрешните работи, което също оказва влияние. И също такова влияние ще има в началото на следващата година, когато се очаква да има отново увеличение с двуцифрено число“, обясни Васил Тодоров, зам.-председател на УС на Българската търговско-промишлена палата.
„Нецелесъобразното увеличение на заплатите в обществения сектор през последните години натоварва изключително много бюджета и фактът, че възнагражденията в публичния сектор изпреварват тези в частния“.
А с увеличаването по формула на минималната заплата, очакванията са за увеличаване на инфлацията:
„Страховете, които имат управляващите – това да не се използва и да не бъде мотив за влизането в еврозоната за вдигането на цените, за съжаление това увеличение на минималната работна заплата – някъде над 1200 лева. Ще съвпадне с влизането на България в еврозоната“, посочи Васил Тодоров.
„За да спрем да обвързваме необходимостта от увеличения на възнагражденията с инфлационни процеси, както се случва през последните години, трябва да започнем да управляваме ефективно публичните финанси“.
3 пъти за 3години – това е равносметката на още един университетски преподавател – Иван Тодоров.
„Честно казано, стигат ми, но аз не съм женен, нямам деца, така че ако имах деца и бях женен, предполагам, че нямаше“.
Макар данните за ръста на доходите да изпреварват данните за годишната инфлация от 5,3 на сто, субективното усещане на хората остава за поскъпване – по-сериозно от увеличението на заплатите.