Недалеч от Царевец, през няколко хълма се е извисявала църква с необичайна история. Една от малкото, намерена по указания в житие на светец в построяването, на която са намесени едни от най-важните хора в историята на България от 14 век.
От храма е останало много. И олтарът е тук, запазен е и главният вход. Но друго го издава, че е царски. Ето това малко керамично парче от фасадната арка на църквата, заедно с много други, са украсявали цялата църква подобно на несебърските. И от тук започва да се разплита историята на тази славна църква, построена с личното участие на цар Иван Александър.
Археолозите тъкмо са приключили с проучването, което слага венец на дългогодишните усилени търсения.
Проф. Хитко Вачев – ръководител на археологическите разкопки: „Преди две години тук беше една гъста гора, в която не се виждаше нищо, с изключение на ето този сегмент от камъни на тази височина. Само това се виждаше. Отдавна ми е мечта да установя къде е манастирът, в който е пребивавал Св. Теодосий Търновски.“
Манастирът е построен именно за Теодосий Търновски и е до толкова специален, че за него се разказва в житието на светеца. А то дава сведения на очевидец, тъй като е писано от вселенския патриарх Калист. Двамата се познават, били са ученици на Григорий Синаит – основният двигател на исихазма през 14 век.
Проф. Хитко Вачев – ръководител на археологическите разкопки: „И там има един много интересен абзац, в който се казва, че след църковните събори, които провежда цар Иван Александър, а основен обвинител към еретиците по това време е Теодосий Търновски, царят отказва да пусне Теодосий Търновски далеч от столицата и му изгражда църква. Както е описано в житието, царят лично носи пясък от близката река и убедил болярите да му издигнат. И там има един много, много важен момент – „хубава църква“. Лично аз съм проучвала всички ктиторски надписи, в които става дума за строеж на църква. Определението „хубава“ никъде не съществува. А тази е била хубава.“
Достатъчно да подпали всеки изследовател. И професорът започнал внимателно да чете оставените улики. При строежа на хубавата църква Иван Александър е носил пясък от реката, на три поприща от нея – или на 555 метра. Проучването на терена около Търново открива следи, които отговарят на това описание само до Самоводене.
Проф. Хитко Вачев – ръководител на археологическите разкопки: „Ами, ние сме на петстотин шейсет и два метра от реката. А кажете, че това не е църквата на Св. Теодосий Търновски – просто мястото си излезе точно след тези теренни обхождания.“
Храмът далеч не е цял, но все пак имат достатъчно, за да разберат как е изглеждал.
Проф. Хитко Вачев – ръководител на археологическите разкопки: „Това е един от реперите, който ни позволява да видим, тоест да възстановим как е изглеждала църквата, защото по начина си на изграждане със тези обработени камъни, редове от тухли – това са арките на така наречените псевдоконструктивни ниши. А на тези псевдоконструктивни ниши на лицевата част са били вградени тези керамични елементи… кореспондират с най-блестящите образци, не само от Несебър. Над сто и четиридесет елемента – керамични, сме открили само в тази част, което значи, че това са гирлянди от разноцветни панички тухлени.
Мария Чернева: Хубава църква?
Затова е хубава, затова е написана, че е хубава.“
Впоследствие, както повечето църкви по това време, и тази е била варосана и част от нейната прелест е избеляла. Но още стоят мраморните колони пред входа, взети назаем от величествения Никополис ад Иструм наблизо. Парчета стъкло подсказват цветни витражи, островърхите тухли – корниз от „вълчи зъби“. И стенописите вътре са били изключително ярки и красиви. Цветовете, които все още са силни от малкото останало, разкриват школата на изографисване.
Проф. Хитко Вачев – ръководител на археологическите разкопки: „Стенописите са от средата на 14 век, изпълнени в една тогава много модерна техника – ел фреско… стилистика на актуалната тогава палеологова живопис. А това нещо – това е от свода. Това са бигорни камъни. Бигорният камък е един порест камък, който е много лек, използван в строителството за строеж на сводове. И това всъщност е стенописната украса от свода, който е рухнал. Това синьо, което символизира небето и вероятно нимбовете на светците, които са били от злато, е било блестящо.“
И мащабите като за една царска църква впечатляват. Била е висока повече от 6 метра, а и нейните градежи продължават под съвременния път.
Проф. Хитко Вачев – ръководител на археологическите разкопки: „А всъщност това не е цялата църква. А за тогавашната стилистика в архитектурата това не е малка църква, още повече ако обърнете поглед на запад – това, което виждате, е само носът на църквата, тоест ние сме в олтарната част… Тъй като църквите в това време, тоест в рамките на 13-14 век, не се отличават с огромни размери, те са много по-малки, интимни, и това е сравнително голяма църква за мащабите на Второто българско царство.“
Макар и без издайнически стенописи и надписи, патронът на църквата може да се посочи с голяма вероятност. Три следи се пресичат на едно и също място.
Илиян Петракиев – археолог, РИМ Велико Търново: „Първото е това, че св. Теодосий Търновски тръгва, започва монашеския път в един видински манастир, до Видин – Арчарски манастир, който се казва Николай Чудотворец.“
Шкорпил също е записал Св. Николай Чудотворец по показания на местните за видимите тогава останки. Геодезичното заснемане на храма обаче показва изместване на север от каноничните посоки, което не потвърждава изгрева на слънцето по Коледа, когато се чества светецът. Но и на това се намерило обяснение.
Илиян Петракиев – археолог, РИМ Велико Търново: „От 1080 година в България много популярен летен Св. Николай, който се чества на девети май. Твърде е възможно ориентацията на църквата, което е малко отклонение в северна посока, да е в близост до честването на този празник на девети май. Това е, така да се каже, трета част доказателства от нашата хипотеза.“
До тук житието на Теодосий Търновски води точно във времето на 14-ти век. Но пък сведението за царя, който лично е носил пясък от реката, звучи пресилено. Но очевидно светията е бил много влиятелен.
Проф. Хитко Вачев – ръководител на археологическите разкопки: „Счита се според някои изследвания, че той е потомък от единия клон на Шишмановци, които живеят във Видин. От друга страна обаче в житието на Калиста е отбелязано, че Иван Александър познавал много отдавна и много отблизо Теодосий, което дава основание, че Теодосий в другия си клон произхожда от коляното и рода на Иван Александър… Това значи много близки отношения и в цялата логика – двата закона събора от 1355 и 1359 година, които царят ръководи, а основен обвинител срещу еретиците е Теодосий Търновски. След тези събори той му строи църква. Какво повече от благодарност – той е наистина църковен интелектуалец.
Печелейки битката срещу адамитите и ширещата се ерес, Теодосий Търновски със сигурност е успял да усили властта на Иван Александър и да предотврати политическа криза. Но житието говори за манастир, не само за църква. Манастир без съмнение има, твърди археологът, но е съсипан в ново време, за да изградят съоръжения за резерв на петрол.
Проф. Хитко Вачев – ръководител на археологическите разкопки: „Наличието на артефактите, които откриваме, и мястото, където ги откриваме, категорично сочат, че става дума за жилищни помещения, трапезария. Основно е керамиката, а тя няма място в църквата – тя е в периферията на църквата. Ето тези архитектурни останки са следващото доказателство за развитието на монашеския комплекс в източна посока. Това е изкуствен съвременен насип и ще си позволя една реплика – дошъл от безумното отношение към един паметник на културата. Без някой да се е съобразявал, с булдозер той е наринат върху архитектурните останки.“
Мария Чернева: А останките са били видими?
Явно са били. Разберете, че аз съм бесен за това.“
Археологът се справя и с още едно противоречие – за хубавата църква и манастир, за най-отявления представител на отшелничеството в разцвета на исихазма през 14 век.
Проф. Хитко Вачев – ръководител на археологическите разкопки: „Теодосий живее в една пещера, която е в скалния венец… Скалка килия, която е нещо обичайно за исихастите. Макар че в България исихазмът е нещо много специфично, съдейки по действията на Евтимий. Те се насочват към книжовна дейност, защото за тях, ако съдим по отношение на патриарха, словото е нещо много важно за връщането към корените на православието.
Работата им тук засега приключи. Ще направят всичко необходимо църквата на Св. Теодосий Търновски да стане достъпна за хората. И не са загубили надежда, че някой ден ще се върнат да проучат манастира. Той би бил първият исихаски манастир на България.