Голямото доверие към новините дължим на работата на нашите репортери. Те отразяват събитията за вас – директно от местата, на които се пише историята. Вие ги виждате за кратко, но зад работата им стоят часове труд, усилия и емоции.
В специалното издание на „След новините“ тази вечер ви разказваме за репортерите зад новините. Наши разказвачи са Василена Василева и Калина Попова. Те също ги виждат, но от „кухнята“ на новините. Затова те решиха да ни разкажат част от историите в тяхната работа – една от най-динамичните и задъхани професии.
Альоша Шаламанов, репортер
Изграждането на хеликоптерната площадка на болница „Св. Екатерина“ е започнало преди около 20 години. Аз съм журналист от около 16. България очаква този медицински хеликоптер, откакто аз съм започнал да работя тази професия – дочакахме го през миналата година. Професията на журналиста ми дава възможност да видя места, които не са достъпни за останалите хора, като тази хеликоптерна площадка, например. А нещото, което наистина не съм очаквал, че ще отразя, е крокодилът в „Ботунец“, който беше намерен в междублоково пространство през миналата година.
Карина Караньотова, репортер
В БНТ сме направили много за правата на животните, за защита на животните, против насилието на животни. Два броя в „След новините“, серия от репортажи. Ние бяхме първите, които показахме и съобщихме за зверствата, извършени от Красимир и Габриела от Перник, а в много от случаите накарахме и полицията, и прокуратурата да се задействат по сигнали, свързани с насилие и убийства на животни и да се повдигнат обвинения и насилниците да получат заслуженото и ще продължаваме да го правим.
Йоана Миланова, репортер
Хората не знаят, че една от най-честите реплики, които могат да чуят в нюзрума, е: „Кой ми е в леглото“, „Излез ми от леглото“. Причината за това е, че файловете, в които ние монтираме и пишем своите репортажи, които помежду си наричаме „обекти“, се наричат „легла“ и не можем нито да монтираме, нито да пишем, ако някой друг, освен нас, е в нашето „легло“. Така че често се подканяме „да ни се освободи леглото“. Другото, което не знаете, е че в „По света и у нас“ срещаме много истински приятелства. Ето – един от най-близките ми хора в момента се грижи да изглеждам добре.
Цветелина Катанска, репортер
Често хората имат грешна представа за журналистите. Те си мислят, че ние се показваме само на екран, че винаги сме лъскави и гримирани, но това въобще не е така. Ние винаги сме на мястото на събитието, винаги с удобни обувки, независимо дали става въпрос за пожари, наводнения, някакви други бедствия. Аз, като финансов репортер, често ми се е налагало да осъмвам в Народното събрание, докато гледат държавния бюджет, например. Трябва непрекъснато да четем, да се интересуваме, да знаем – почти толкова, колкото хората, които отразяваме.
Милена Кирова, репортер
Един репортаж, показващ изборните манипулации, може да пренареди цялата конфигурация в Народното събрание. Но не си мислете, че винаги ние отиваме при събитията, понякога събитията сами идват при нас. Изпратиха ме на избори в Разград, но местните избори минаха на заден план, след като смерч отнесе покривите на повече от 150 къщи. След като пристигнахме в Измир да отразяваме космическия лагер там, пък се случи опитът за преврат срещу президента Ердоган. Само преди няколко месеца, при пристигането си във Валенсия за отразяването на политически форум, спря токът на три държави.
Виктор Борисов, репортер
Разбрахме от случайна снимка в социалните мрежи, че гори склад за фойерверки край Елин Пелин. Eкипът ни стигна изключително бързо, на около 300 метра бяхме от складовете, когато беше първото ни включване. Започна един извънреден ефир, който продължи повече от 4 часа, през това време стана и вторият, и третият взрив, взривове, които ние усещахме ударната вълна от тях, тъй като се оказахме изключително близо до складовете. Когато стигнахме там, не предполагахме изобщо за мащаба на трагедията, която разбрахме часове по-късно всъщност, че има и загинали хора, тъй като беше краят на работния ден и никой не предполагаше, че все още има хора, които са на работа в тези складове.
Тереза Кънчева-Василева, репортер
Събудих се от известие, което получих на телефона си и оттам разбрахме, че има десетки ранени и загинали млади хора в дискотека в Кочани. Тогава аз бяха в четвъртия месец бременна и абсолютно никой от екипа ми не знаеше. И всъщност с колеги от другите медии повече от 9 часа прекарахме пред „Пирогов“, за да обобщаваме информацията, която имаме и състоянието на децата, които са транспортирани до България. Много често хората не си задават въпроса какво стои зад тези няколко минути ефир и че всъщност за нас секундите са минути, а минутите са часове.
Елена Николова, репортер
Журналистиката е кауза, призвание и отговорност – отговорност най-вече към хората. За да си журналист, трябва да имаш изключително силно чувство към несправедливостта, която, за съжаление, не е малко. Чувство, което доста често ни изяжда отвътре, но в същото време ни кара да горим в работата си.
Зоя Велинова, репортер
Всеки ден срещам различни хора в различни ситуации, но си давам сметка, че това е и доста изтощително и натоварващо. Ние невинаги сме желани в една ситуация. Например аз мисля, че отивам да помогна на хората, да направя добро, случвало се е това – пускат им тока, пускат им водата след наш репортаж, а след това се оказва, че като отида там, има някаква непредвидена ситуация и незнайно защо хора от селото са настроени срещу БНТ. Случвало се е да казват „напуснете, отивайте си“, което е доста неприятно. Искам да кажа на хората, че отиваме, специално аз, винаги отивам с нагласата да помогна.
Цанка Николова, репортер
Освен да сме на горещите точки при инциденти и извънредни събития и да сме на първа линия заедно с лекари, полицаи и пожарникари, на нас, репортерите в новините, много често ни се случва да бъдем и разказвачи. Имам удоволствието в „По света и у нас“ да разказвам за вдъхновяващите герои – тези, за които обаче няма да прочетете в книгите, защото те са част от живота ни.
Виолета Русенова, репортер
Темите, спрямо които обществото е изключително разделено, са най-трудните за работене. Такава е голямата тема за еврото сега. За да покажем опита на една страна в условията на валутен борд като България и приела единната валута, отидохме в Естония и там намерихме настроения като у нас, макар страната да смени естонската крона преди цели 14 години, а статистиката да описва картина в полза на еврото. Затова е предизвикателство да запазим баланса при толкова полярни мнения.
Иво Никодимов, репортер
Тук, в Съдебната палата, сме гледали много дела, безспорно най-тежките са били тези, в които млади хора са загубили живота си в катастрофи заради безразсъдното шофиране на пияни, дрогирани или самонадеяни шофьори. Иначе, най интересните си истории, които най-много ме впечатлиха, събрах през 2014, 2015, 2016 година, по време на големия бежански поток от Близкия изток към Европа. Тогава прекарах месеци пътуване из Турция, до границата със Сирия, навъртяхме с колегите хиляди километри, за да видим съдбата на бягащите от войната емигранти.
Ирина Цонева, репортер
Отразявам работата на българските правителства от 2001 година и във всички тези 25 години имах честта и удоволствието да присъствам на наистина исторически за България събития. Но нещо, което истински ме разтърси като репортер, без да е свързано с политика, беше цунамито в Индонезия. Тогава бях в Пукет на почивка, но се оказа, че съм единственият български журналист там и се наложи в рамките на повече от 20 дни за всички телевизии, вестници, списания, сайтове, да отразявам това трагично събитие. Така че мога да кажа – политически репортер в новините на БНТ трябва да може всичко.
Светозар Костадинов, репортер
Да ходиш на работа с желание е нещо изключително важно и това показва, че всъщност си си на правилното място. Така го почувствах и когато започнах в БНТ. А що се отнася до икономическата журналистика, това е нещо особено отговорно. Даже, откровено казано, аз често пъти, когато има, а често пъти има числа, ги проверявам многократно, така че има много отговорности.
Вера Александрова, репортер
Бяхме в Португалия, за да отразим посещението на президента Георги Първанов. Беше предвидено да има и откриване на улица, наречена „България“. Реших, че това е най-подходящото място за моя стендъп за репортажа. Тогава репортажите си предавахме от местните обществени телевизии – имахме точно определена времева рамка. Установихме, че до началния час ни остават само 40 минути. Наистина имаше опасност да не успеем да си предадем репортажа. Огледахме се наоколо – пустош. Таксита – никакви. Забелязахме двама полицаи и ги помолихме за помощ. Поканиха ни да влезем в полицейската кола. Така, с полицейски ескорт, точно в 7 без 5 бяхме на стълбите на португалската телевизия и успяхме.
Елиана Димитрова, репортер
В края на 90-те години в редакцията постъпи сигнал от гражданин. От него разбрахме, че барети в „ювелирна акция“ са влезли в къщата на родителите му, вместо в съседната къща, където всъщност е бил престъпникът. Всичко в хора беше преобърнато. На пода на паркета лежеше булдогът на възрастните хора, целият увит с бинтове, жив, за щастие. Министърът на вътрешните работи, няма да споменавам името му, но пак ще кажа, че беше края на 90-те, неговият пиар, започнаха да звънят на моите редактори, че такъв материал не бива да се пуска. Но след като България влезе в ЕС, слава богу, тази тенденция се прекъсна и аз оттогава такова нещо не съм виждала, такова явно влияние въху журналисти.
Мая Димитрова, репортер
Когато говорителката на Владимир Путин започне да пита публично: „Защо така правите, БНТ“, във връзка с разследванията ни за руската пропаганда, това означава, че си струва, това означава, че сме си свършили работата. Това е и смисълът да бъдеш журналист. За съжаление става все по-голямо предизвикателство да го отстояваш.
Тихомир Игнатов, репортер
Една от ситуациите, които никога няма да забравя, е на АМ „Хемус“, когато преди няколко години цистерна, пълна с пропан-бутан, увисна от виадукта. Тогава цялата операция по спасяването на шофьора приличаше на нещо като холивудски екшън филм. Пожарникарите заявиха, че не трябва да се допуска никаква грешка и трябва да бъдат изключени абсолютно всички светлини, в т.ч. дори осветлението на камерата.
Това са те – репортерите на „По света и у нас“. Зад работата им стоят часове усилия и тревоги. Историите им минават за няколко минути в ефир, но в съзнанието им остават завинаги.
Автори: Василена Василева и Калина Попова
Оператор: Цветан Благоев
График: Янина Атанасова
Видеомонтаж: Димитър Каракашев
Продуцент: Мария Чернева