Три пъти са нараснали смъртните случаи в Европа заради горещите вълни. В жегите за 10-те дни от 23 юни до 2 юли само в 12 големи европейски града са починали 1500 души, като смъртта им се свързва директно с климатичните промени.
Покачване на температурата с 2 – 3 градуса може и да не звучи внушително, но за много хора това е битка между живота и смъртта.
Бен Кларк, климатолог: „Горещите вълни не остават следи на унищожение, като горските пожари и бурите. Въздействието им е невидимо, но с огромни последици.“
От 23 юни до 2 юли най-висока смъртност от проучваните градове е регистрирана в Милано. За този период там има почти 500 смъртни случая. 371 са директно свързани с горещата вълна. Италианският град е следван от Барселона, Париж и Лондон. В Атина са регистрирани 96 случая, 79 са причинени от жегата.
Алекс, турист в Атина: „8.15 ч. е, а вече е ужасно горещо. Видях как възрастен човек получи топлинен удар.“
88% от смъртните случаи, причинени от жегите , са на хора над 65-годишна възраст. Жегата затопли Средиземно море до рекордните за юни 26,1 градуса.
Фрея Вамборг, климатолог: „В комбинация с жегата на сушата, наблюдаваме и гореща морска вълна. Това покачи нощните температури и през последните седмици сме свидетели на тропически нощи.“
Според проучването на Imperial College London през последните години температурата в някои европейски градове се е увеличила с 4 градуса, което е довело до 1500 допълнителни смъртни случая. Заради жегите всяка година в Европа умират над 175 000 души.
За сравнение при наводненията в Северозападна Европа през 2021 г. са загинали 243 души. Черна статистика, която превръща горещините във все по-масов тих убиец.