Българите остават сред европейците с най-ниска покупателна способност, включително и за храна. Това показва изследване на КНСБ, което ще се публикува всеки месец. Според него потребителската кошница с най-необходимите продукти е поскъпнала за година със 7% и вече струва 111 лева. В нея, освен основни храни, е включен и най-масовият тип бензин – А95.
От Държавната комисия по стоковите борси и тържищата също отчетоха поскъпване на потребителската кошница и на едро.
Сийка Накова от Русе живее и работи като дистрибутор на натурални продукти в Италия от 18 години. Върнала се е при децата си за две седмици и недоумява защо цените на храните са по-високи у нас.
„Плаши ми се окото от това, което виждам. Сложени са цени и в евро, и в лева. Разликата е огромна от на Запад. Примерно, течният шоколад – там килограм е 5-6 евро, тук е повече. Да не говорим за качеството и за вкуса. Не съм дошла с кошницата, с парите или с чувала. Направила съм си сметката. Дъщеря ми се лишава от неща, за да угоди на децата си“, разказа Сийка Накова от Русе.
От КНСБ отчитат, че потребителската кошница с най-необходимите продукти у нас излиза над 56 евро, като цената ѝ е по-висока от тази в Румъния и Хърватия. По-скъпо е във Франция и Германия, но там с една минимална заплата човек може да си купи над 30 пъти най-необходимите продукти, докато у нас – едва около 10 пъти.
„Ясно се вижда каква е покупателната способност на тази минимална заплата. Измерена през потребителската кошница, тя всъщност елиминира ценовите изменения и поставя всички работещи на минимална работна заплата на равна нога“, обясни главен икономист на КНСБ Любослав Костов.
Повечето хора внимателно планират разходите си, за да не излязат „на червено“.
„Те никога не стигат, както се казва, средствата, ама трябва да се справим някакси. По-малки количества вече хапваме – да може от всичко да опитваме по-малко.“
„Млякото, сиренето и яйцата като ценови стойности са на 125% от средноевропейските. Олиото и мазнините – на 118%. Значи сме достигнали и задминали средноевропейските цени“, коментира Любослав Костов.
От синдикалната организация се усъмниха и за непозволени пазарни практики, като са изпратили сигнал до Комисията за защита на конкуренцията.
„Имаме две, три години подред най-високите цени, осем-десет тримесечия поред – най-високи цени на млечните продукти в ЕС. Няма как това да е нещо друго, освен някакво непазарно споразумение“, президентът на КНСБ Пламен Димитров.
От КЗК обясниха пред БНТ, че в момента се прави анализ на пазара на млечни продукти като част от секторния анализ на търговията с храни.
Държавната комисия по стоковите борси и тържищата тази седмица също отчете повишаване на цените на потребителската кошница на едро на годишна база.
„Като цяло 2025 г. няма как да не е по-скъпа – някакъв процент инфлация има. Въпросът е тя да е с бавни темпове, да е вследствие от пазарни взаимодействия и да обуславя път на развитие. Между 2 и 3% такава инфлация се получава ежегодно – няма как без нея“, председател на ДКСБТ Владимир Иванов.
Според данните на ведомството поскъпват пилешкото и брашното, като предстои да се установят причините за това. Поевтиняват повечето зеленчуци, а плодовете извън сезон – поскъпват.