Училищни психолози от Русе настояват за въвеждането на час по емпатия. В това виждат вариант за справяне с агресията между деца. Цяла година експерти от града са работили с над 200 ученици, за да видят проблема през техните очи.
Радослав е на 16 години и наскоро става свидетел на жесток побой между ученици заради любовта на момиче.
Радослав: Стана много зле ситуацията, едно от момчетата го изпратиха в болница, беше много контузено, което е много тъпо според мен. Аз като един човек не мога много да помогна, трябва да кажа на по-голям, на учител да направи нещо.“
За 18-годишните Симона и Александра вербалната агресия е ежедневие.
Симона: Подигравки има навсякъде, във всички класове.
Александра: Заради външния вид обиждат тези, които изглеждат по-различно, които не се обличат спрямо сегашните тенденции.
– Как реагират тези деца, които са унижавани?
– Мълчат най-често.
Тормозът, който често не виждаме, е поводът експерти от Русе да обучат 200 педагози и 200 ученици от 5-и до 7-и клас как да се справят с детското насилие. Използвани са практики на специалисти от Германия. А в ролята на медиатори са активни ученици, които помогат на своите връстници да овладеят пристъпите на агресия.
Елена Минкова, училищен психолог: Те не умеят да общуват помежду си и пренасят агресията в социалните мрежи и в общите групи на класа и това най-често се случва с манипулиране на снимки, които могат да унижат някого. Това е кибертормоз и те не го осъзнават. Нямат нужната емоционална интелигентност, търсят място сред своите връстници, търсят примери за подражание. Тук е много важно ние възрастните да им покажем правилния пример. Как разрешаваме тези конфликти, как участваме в тях, как намаляваме емоцията за сметка на конструктивното решение. Този модел им беше показан по достъпен начин чрез различни истории, игри, влизане в роли.“
Най-трудна за специалистите се оказва работата с родителите, особено в малките населени места.
Даниела Янева, председател на УС на „Отворено общество“ – Русе: „В малките населени места децата са в паралелен свят, изолирани от социален живот, използват ТикТок да получават информация. В семействата, когато има насилие, децата го копират и изнасят в средата, в която живеят. Затова считаме, че трябва да се работи с родителите, но родителите не се отзовават.
Затова ако в учебната програма залегнат часове по емпатия, както е в Дания, децата под заплаха ще са по-малко, смятат специалистите.
Даниела Янева, председател на УС на „Отворено общество“ – Русе: „Дания, знаете това е най-щастливата нация в света, и експертите смятат, че това е така, защото от 1995 г. има въведен час по емпатия в училищата. Така се възпитават едни щастливи деца, които стават щастливи родители и след това възпитават отново щастливи деца и така се завърта колелото. Ние трябва да направим тези стъпки в нашето образование.“
А дотогава тревожната стастика ще ни напомня, че 34% от децата у нас са посочили, че се чувстват в опасност у дома или в училище.