Лятото свърши, звънецът удари и над 700 000 ученици пак са в класната стая. На пръв поглед тя си е същата. На втори – не съвсем. Изкуственият интелект вещае огромна промяна за всички.
Дамян Будинов – ученик в НПМГ: „Пиша например курсова работа по история миналата година, аз си чета от различни сайтове, ползвам някакви фрагменти, дооправям ги. В един момент забравих, че трябва отдолу да описвам източниците по определен начин. Пуснах му моя файл, вече като е готов, и му казах: “Намери ми източниците, от които виждаш да е взето”. Той ми ги изведе с линковете на точните статии. Това беше много лесно.“
Дамян Будинов учи в Националната природо-математическа гимназия. Чатботове му помагат с идеи, обясняват сложни термини, резюмират текстове. Но удобството на машината има и тъмна страна.
Дамян Будинов – ученик в НПМГ: „Особено когато ни дадат някаква по-дълга задача, майтапът е да се спогледаме и да си кажем: “Ха, Chat GPT!”. Наблюдава се, разбира се, злоупотреба. Когато трябва да направиш нещо в последния момент – например два часа преди учебния предмет разбираш, че си имал да отговаряш на 10 въпроса по литература – ами, честно да ви кажа, да, използва се.“
И не само въпроси, а цели текстове.
Борис Илиев – учител по БЕЛ, НПМГ: „Четох писмена работа, която завършваше по следния начин: „Този вариант на есето харесва ли ти? Ако искаш да го направя в по-различна версия, ми дай допълнителни инструкции. Въпросният ученик не се беше сетил, че написвайки това, дава ясен сигнал, че текстът е писан от изкуствен интелект и той го е преписал дословно.“
БНТ: Може ли изкуствен интелект да решава задачи по математика?
Алена Владимирова – учител по математика, НПМГ: „Може, може, да. Как ще ги реши, това е друг въпрос. Една задача може да бъде решена за 10-ти клас или по някакъв метод от университета. И когато един ученик се опита да реши с някакъв изкуствен интелект задача, може решението да не е това, което е учил, и когато го изплюва на контролно, се вижда много ясно, че това не е писано от него.“
Дори млади учители като Борис и Алена признават, че не е лесно да приемат изкуствения интелект като част от ежедневието. Те също се учат къде да поставят границата.
Борис Илиев – учител по БЕЛ, НПМГ: „Присъствието на изкуствен интелект ме научи тези задачи, на които разчитам най-много, които са най-важни за учениците и които искам със сигурност да са писани лично от тях, да ги правим в час. Тоест аз не давам такива задачи за домашно.“
Машината създава и друг проблем. Вместо да улеснява оценяването, понякога може да го обърка.
Дамян Будинов – ученик в НПМГ: „Случвало ми се е мой неплагиатстван отговор, дори неконсултиран с Гугъл, с някакви статии и т.н., да излезе, че е например 20-25 процента плагиатстван, което е проблем. Но го има и обратният вариант, в който нещо е плагиатствано и не го анализира достатъчно добре. Учителите понякога го улавят, понякога не го улавят. Ако аз съм инвестирал пет-шест часа в това да напиша едно есе, а някой просто си го е пуснал на Chat GPT и му е отнело 20 минути, а след това и двамата получим отлична оценка, аз се чувствам недооценен.“
Учителите са уверени – познават си учениците. Няма нужда софтуер да им казва кой колко може.
Борис Илиев – учител по БЕЛ, НПМГ: „Четенето е преди всичко личен опит. Той е личен път, който те извървяват заедно с книгата. Той е общуване, общуване с мъртви хора, ако щете. Когато часовете се провеждат под формата на разговори, на дискусия, на съвместна интеракция между учителя и учениците, веднага проличава кой не е извървял този личен път с произведението. Много е лесно.“
И все пак изкушението остава. Някои ученици използват технологиите съвестно. Други търсят бързи решения без усилие.
БНТ: Има ли опасност да ги направи мързеливи?
Алена Владимирова – учител по математика, НПМГ: „Ами да, когато някой ти дава всичките идеи и ти пише наготово и само трябва да редактираш каквото не ти харесва, губиш желанието за креативност, защото някой друг ще го направи. В момента вместо да „гугълнат“ нещо, питат Chat GPT и той им дава цялата информация. Само че тази информация не е ясно откъде е дошла, от кои сайтове е взимана. Съответно могат да пишат пълни глупости.“
България съвсем не е единствена. Всички училища по света се питат как да внедрят изкуствения интелект, без да навредят на учениците. Образователното министерство помага с препоръки и ресурси, които пестят време и на учителите – по-малко администрация, повече работа с децата.
Наталия Митева – съветник на министъра на образованието и науката: „Въвеждането на изкуствен интелект не трябва да е самоцелно, само защото е модерно и т.н. Да, ние всички има нужда да пробваме, но не в това въпросът. В една образователна система тези, които правят политики, трябва много ясно да зададат целта. Тя при нас смятам, че трябва да бъде именно затваряне на образователните неравенства. Към тази цел да работим за въвеждане на умения за изкуствен интелект, с изкуствен интелект в една епоха, в която без него няма вече работно място и мислене за бъдещето.“
Бъдеще няма и без учители. За това всички са съгласни.
Борис Илиев – учител по БЕЛ, НПМГ: „В цялото обучение от първи до дванадесети клас с всеки един художествен текст, който разглеждаме, някак си този принцип – почтеността, приличието, свободата, независимостта, критичното мислене, трябва да пронизват всяка наша дейност. Това е нещо, което изкуствен интелект не може да научи учениците.“
Дамян Будинов – ученик в НПМГ: „Eдин чатбот не може да ти реши проблем, не може да даде съвет, не може да даде моралния поглед така, както би го направил един учител. Мисля, че тази форма на човечност не е редно да изчезва, и това, че учителската професия след години ще запада и няма да трябват учители… това за мен е пълна глупост.“
Засега поне в класната стая голямото предимство на човека пред машината остава именно това, че е човек.