За десети път на 21 февруари отбелязваме Деня на признателност към хората, съпротивлявали се срещу нацизма в България. На тази дата през 1941 година, лидерите на опозиционните демократични сили се противопоставят на влизането на България в Тристранния пакт и искат среща с цар Борис Трети. Само седмици по-рано е приет законът за защита на нацията, който отнема права на хората с еврейски произход. След 9 септември историята на този смел акт е заличена.
Ето от тука се започва всъщност самата декларация – акция на политическите демократични сили срещу окупацията на България от германските войски.
Това са страници от неиздадените и непоказвани досега спомени на Вергил Димов – министър в няколко кабинета от онзи период. Името му днес е почти неизвестно, но той е сред авторите на декларацията до цар Борис Трети срещу присъединяването ни към Тристранния пакт.
Д-р Димитър Атанасов – историк, ИЕФЕМ-БАН: „Във всяка една епоха има хора, които тропат с крак и казват няма пък на тоталитаризма. Хора, които представяйки си, че това може да им донесе много сериозни негативи – лични, професионални, всякакви, въпреки това не се спират.“
„Затова ние считаме за своя повелителна длъжност да помолим Ваше Величество да благоволите да ни отредите аудиенция, за да ви изложим мненията и съветите си с желание да ви помогнем да може страната ни да запази спасителния мир и неутралитета. Писмото беше подписано от Мушанов, Гичев, Пастухов, Буров, Василев, Пашов, Дечев, Костурков, Стайнов, Петков. Акцията на опозицията разтревожи двореца.“
Аудиенцията е отказана. Премиерът Богдан Филов разказва:
Тази акция трябвало да се осуети, та аз да говоря на Буров и Мушанов. Говори за какво ли не, но само и само да не бъде говорено за това, което става в България. Цялата цел всъщност е да се протака колкото се може повече, знаейки, че действително има една седмица до присъдиняването на България в Тристранния пакт.
Филов успява – среща между демократичните сили и монарха не се случва и България подписва. Въпреки неуспеха, публичният жест да защитят идеята за демокрация има исторически измерения.
Д-р Димитър Атанасов – историк, ИЕФЕМ-БАН: „Акцията на опозиционните демократични сили бе едно крупно събитие, пише Вергил Димов. Независимо от това, че то не е успяло, неговото значение не се мери с това, дали то е променило хода на историята, а с това, че заявката сама по себе си е повече от значима.“
Този разказ липсва в учебниците по история.
Д-р Димитър Атанасов – историк, ИЕФЕМ-БАН: „Какви са причините – след 9 септември комунистите правят всичко възможно да представят своята опозиция срещу фашизма и нацизма като единствена, тоест те монополизират дискурса на съпротивата. Втората причина – тази акция тъй или иначе не успява.“
След 44та година повечето от тези опозиционери попадат в затвори или трудови лагери. Но в историята вече пише – дръзнали да говорят, когато другите замълчали.