Бъдещето на европейската отбрана, иновациите в сектора и ролята на индустрията за укрепване на националната и колективната сигурност. Това бяха акцентите на международна конференция в София днес, която събра водещи експерти по външна политика, отбрана и иновации от България, ЕС и НАТО.
Ключови геополитически и икономически предизвикателства, свързани с глобалната несигурност, войната в Украйна и въздействието на конфликтите в Близкия изток бяха сред темите в дискусиите. Форумът откри бившият началник на отбраната Константин Попов.
Вицепремиерът Гроздан Караджов подчерта твърдата подкрепа на страната ни за Украйна, както и за европейските механизми за увеличаване на средствата за отбрана.
„Искам да бъда напълно ясен. България подкрепя Украйна, защото подкрепя мира, сигурността и свободата и ще продължи да го прави с политически и дипломатически средства, доставяйки навременна военна и военнотехническа помощ. България подкрепя ангажимента за по-високи отбранителни бюджети не защото го искат от НАТО. Ние сме убедени в това, защото е необходимо за българската армия“, заяви Гроздан Караджов.
В дискусия с модератор Бойко Василев, постоянният секретар на външното ни министрество и бивш първи дипломат Иван Кондов подчерта, че ни чака десетилетие на нестабилност, за което трябва да бъдем подготвени, и в което от стратегически важно значение ще бъде сътрудничеството между ЕС и НАТО, особено във военната мобилност.
„Това е ключов аспект, който трябва да бъде развит и ще помогне особено много на Европа. Това означава, че трябва да инвестираме в тези стратегически способности и особено в тази инфраструктура, която е с двойна употреба“, каза Кондов.
Като пример той посочи изключително важния за нас транспортен коридор номер 8 на ЕС и изрази съжаление, че се сблъскваме с нежеланието на РСМ да развива този коридор.
„От българска страна остава да се доизградят само 2 километра от трасето, които са вече в програмата на правителството, докато на територията на РСМ са изградени 23 километра“, допълни Кондов.
Кондов изтъкна и българския принос за приемането на стратегия за Черно море, коята ще стане факт през лятото. За нуждата от поддържане на високо ниво на готовност от военна заплаха предупреди бившият върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав.
„Все още вярвам, че руският президент Владимир Путин разбира какво би означавало да пресече границата на НАТО и да нахлуе. Затова съм щастлив, че в НАТО поддържаме ниво на способност, което казва на Путин: „Не искате да направите това“, коментира Брийдлав.
Той обаче определи като нулево конвенционалното ниво на възпиране извън НАТО.
Димитър Гърдев от „Има такъв народ“ пък посочи, че сме изправени пред необходимостта да изграждаме нови системи на въоръжение и заяви, че България подкрепя твърдо решенията на НАТО за увеличаване на процента от БВП за разходи за отбрана.
Милен Керемедчиев наблегна на причините, които доведоха до необходимостта от промяна на отбранителната стратегия на НАТО в Европа. По думите му евросъюзът е пренебрегнал тревожните сигнали, които Русия е изпращала още от 2014 г. след анексирането на Крим.