За стъкларската промишленост и изкуствения интелект ще ви разкажем сега. Заводът в Плевен е един от най-известните у нас, който само до преди 10 години беше пред фалит с пещи от средата на миналия век и стъклени смеси, правени „на око“. Постепенно обаче стъпи на краката си. През последните 6 години първо се инвестира в модернизация на първа и втора пещ, които заработиха по съвременни технологии. А във вторник беше открита и най-новата – трета пещ. В нея са инвестирани още 140 милиона лева, което я прави най-голямата инвестиция в Сверезападна България за последните 20 години. Третата пещ е последно поколение – най-модерната в Европа, управлявана от изкуствен интелект. Така стъкларския завод вече е един от най-добрите не само в Европа, но и в света. Буквално минути преди ваната да бъде запечатана и запалена – в нея влезе екип на БНТ.
Репортерът Иво Никодимов и операторът Станислав Златев разказват как стъкларската индустрия в България тръгва по нов път. С малък разход на енергия и с производство с висока добавена стойност.
Така заработи новата, трета пещ на стъкларския завод в Плевен. Точно 60 години след неговото откриване през 1965 г. и цял век след началото на стъклопроизводството в града. Минути преди началото, екипът ни беше допуснат да влезе във ваната на пещта, където следващите 12 години човешки крак няма да стъпи.
Филипос Цигаракис, управител на завода: „Материалът ще влиза от ляво и от дясно. Тези неща тук са горелките, основните горелки на ваната. Започва темпериране на ваната с горелки. Слагаме трошки. Получава се един слой стъкло. Продължава да се увеличава, слой, слой, слой – материал до метър и 40 височината горе-долу и когато ваната стигне над 1000 градуса започват да работят основните горелки на ваната.“
Така нови 320 тона стъкло на денонощие ще бъдат произвеждани в стъкларския завод, който до преди 10-ина години се смяташе за силно амортизиран и без бъдеще.
Филипос Цигаракис, управител на завода: „Постоянно ще влиза материала от двете страни и постепенно на тези 24 часа се топи, се топи, се топи. На дъното е по-голяма температура и тези дупки, които виждате, са допълнителни електроди. Те са с обща мощност 1000 киловата – помагат да се топи по-лесно стъклото.“
Всъщност, технологията на новата пещ е най-модерната, която съществува в момента и осигурява повече от два пъти по-нисък разход на електроенергия и природен газ за производството на стъкло.
Флориан Ехренфелс, прокурист на германска технологична компания в стъкларската индустрия: „Това означава, че бавно нагряваме пещта, докато тя достигне работната температура от около 1350 градуса. Това е абсолютно нова за пазара технология за намалена сила на горелката, което осигурява повече безопасност за хората и по-малко емисии при нагряването. Това е технология на бъдещето. Основното развитие в стъкларската промишленост не само в България, но и в целия свят, и особено в Европа, е, че всички трябва да обърнат внимание на емисиите и да ги намалят.“
Александър Зорг: „Това се нарича регенеративна пещ със задно горене. Най-новата и съвременна технология за топене на стъкло. Това е една доказана вече технология. Тя осигурява възможно най-ниска консумация на енергия и е много надеждна, което ще даде възможност на завода да навлезе в следващото ниво от историята си.“
Филипос Цигаракис, управител на завода: „Посоката на стъклото е напред, ще влиза тук, идва тук, прелива, пада долу и излиза от там. Като излезе от там, влиза на работния канал, който ще го видите после.“
Юве Карими: „Можем с гордост да кажем, че сме разработили уникална система от горелки със син пламък, които осигуряват 35 до 50% по-ниско енергопотребление в сравнение с останалите технологии, предлагани на пазара. Това означава по-малко емисии на въглероден диоксид, по-малко вредни емисии в околната среда и по-малко потребление на газ, което в момента е много важно за компаниите в промишлеността. Нашето мото е „Свързано бъдеще“. Ние гледаме към бъдещето на стъкларската индустрия и търсим начини да разработим по-добри механизми и технологии, за да осигурим по-ефективно производство. Ще дам още един пример – ние монтирахме уникални четириосови стакери, които осигуряват високоскоростно и много точно подаване на четири бутилки към анилинговата пещ.“
Управлението на новата технология осигурява постоянен контрол на качеството и получаването на гарантирано еднородна смес. Това позволява последващото производство както на висококачествени продукти, така и технологично нови стъкла за цялата индустрия.
Харалд Ейрич: „Машините обменят информация, което осигурява най-висока степен на надеждност на оборудването. Поставяме фокуса и върху екологичните аспекти. Потреблението на енергия за опаковъчната линия, например, е намалено. Превозването на стоките се извършва с електрически автомобил. Тук е инсталирано най-модерното оборудване в цялата стъкларска промишленост. Накратко, то е нещо като да направиш торта. Имаш различни материали и съставки. Някои от тях са влажни, зърнести, лепкави. А за да се получи хубава торта, съставките трябва да се смесят. И, разбира се, трябва да се приготви правилната смес в правилните пропорции.“
С третата пещ капацитетът на завода се увеличава до 770 тона стъкло на ден и се разкриват още 150 нови работни места.
Пламен Димитров, президент на КНСБ: „Всички придобивки, които стигат до работниците са благодарение на усилния труд, взаимно и на усърдния мениджмънт, който пък успява да води предприятието напред с подкрепата на акционерите, които правят такива огромни инвестиции, както разбирам най-голямата индустриална инвестиция за последните 20 години в Северозападна България и това като поредната стъпка са тези 140 милиона и очакваме продължението, което е заявено в следващия етап.“
Филипос Цигаракис, управител на завода: „Всички данни, всички датчици, абсолютно всичко е напълно автоматично. Само оператора, който имаме за ваните, те са обучени от години тук работя, знаят какво правят.
БНТ: Т.е. хора, които работят тук от години ще започнат да работят с тази свръхмодерна технология?
– Да, да. Те с помощта на немците и с техни специалисти, които са тук показват и всичко е автоматично и всичко това, което виждате е онлайн с производителя. Когато има проблеми, аварийни, се включват с VPN и могат да видят абсолютно всичко. Не само за тук и за производствени линии и за абсолютно всичко.“Александър Зорг: „Разбира се, има трудности с езика. Но в стъкларската промишленост хората научават езика на тялото и знаят къде да посочат и как работата да върви.“
Красимир Якимов, зам.-министър на иновациите и растежа: „Вашият проект е в един изключителен синхрон с основните приоритети на Министерството на иновациите и растежа. Ние работим активно не само за модернизацията на българската индустрия и нейното развитие. Ние работим най-вече за нейния технологичен подем, основан на иновации и с фокус върху устойчивия растеж.“
Валентин Христов, кмет на Плевен: „Надявам се с тези нови инвестиции, нови технологии и иновации, които се влагат в това ново производство, освен че се дават работни места за града, да се спазват и екологичните норми за по-чиста среда. И това всъщност е важното, което е за мен и за жителите на Плевен, че тези нови производства са екологично чисти с новите технологии и иновации.“
Асен Ягодин, банкер: „Бих казал, че всички инвестиции в индустриалния сектор би трябвало да бъдат разглеждани сами по себе си през техните бизнес-планове, през техния потенциал какво точно ще се създаде като принадена стойност, така че да намери своя потенциал в България и в чужбина и съответно да създаде паричен поток, който да възстанови кредита и да създаде брутен вътрешен продукт, нещо от което държавата има нужда и мисля, че последните години България е на правилния път, т.е. създаваме с все по-интензивни темпове допълнителна принадена стойност.“
Стъкларският завод в Плевен от изоставащ в развитието си, днес гледа напред и към най-иновативните производства на фотосоларни стъкла, които се смятат за бъдещето на индустрията.