Рождество Христово е времето, когато всичко притихва, а сърцата ни се отварят повече от всякога за доброто и смирението, което носи спокойствие. Затова днес когато сме около празничната трапеза, а коледари пеят песни и се чува радостният смях на децата, решихме да ви срещнем с един човек, който преди повече от година губи всичко, но днес в дома му отново се ражда нов живот. Срещаме ви с Иван Янъков от Харманли, който изгуби цялото си стадо при пожар миналото лято, но благодарение на доброто в хората и десетките дарители, във фермата му днес отново блеят агънца. За надеждата, която по – силна от пепелта.
Новата година фермерът Иван Янъков от Харманли, който изгуби цялото си стадо при пожар миналото лято, ще посрещне с нов живот. След като възстанови стопанството си благодарение на десетки дарители и животновъди от страната, сега в новата му ферма вече се раждат и първите агнета.
„Това ми беше всичко…“, ридае през юли 2024 г. фермерът Иван Янъков.
Близо година и половина след като огънят унижощава стопанството му с 250 овце, Иван Янъков още не може да забрави случилото се.
Иван Янъков, фермер: „Споменът трудно ще избледнее. Просто това е такова преживяване, дето не го пожелавам на никой. Това е травма, дето сигурно за цял живот остава. Заличил съм тук развалините и просто като ги погледна да не си спомням. Но то няма как да не си спомняш“.
Но никога няма да забрави и помощта, получил от стотици хора от цялата страна. Помагат му и държавата и овцевъдните асоциации, които му даряват над 160 животни. И така възстановява стопанството си напълно.
Иван Янъков, фермер: „Не съм очаквал, че има такива хора. Просто българите искаме ли, можем да сме номер 1“.
Новата година посреща и с нов живот в стопанството.
Иван Янъков, фермер: „Има вече и агънца, има радост. Сега само трябва да работим и да може да се превърти да се изкарват пари, защото миналата година бяхме на нула“.
Много работа има и за пазачите на стадото, сред които и кучето Артур, което оцелява при големия пожар. Тогава дни наред се скитал и търсил овцете.
Иван Янъков, фермер: „Той 20 дена седя на язовира, идва, гледа, че няма животни, той никога не оставя животните, той без тях не може. Той не дава нищо да доближи до овцете и ги пази с живота си“.
„Вярвам, че доброто се връща и че всичко може да стане от нулата, всичко пак наново само човек да има желание и да има добри хора да помагат“.
