Пчелите в България са намалели чувствително през последните четири години заради измененията в климата. Това дава негативно отражение и на реколтата от български плодове.
Николай Гайдов от пловдивското село Ръжево Конаре се грижи за 150 кошера. Зимата идва и той иска да е сигурен, че пчелните семействата са готови за нея.
„По моя оценка около 30-35 хиляди пчели има в кошера в момента. Стремим се максимално семейството да е в пълен обем. Пчелите да са достатъчно, за да започнат края на януари, началото на февруари развитие“, каза Николай Гайдов, пчелар.
От 15 години пчеларят следи с тревога климичната картина в региона. Според него измененията вече са толкова бързи, че медоносните насекоми не могат да се приспособят и да следват биологичния си ритъм. Пролетта вече е голямо изпитание за тях. Ранно затопляне и късни пролетни слани объркват и растенията ,и насекомите.
„Нито растенията бяха адекватни т.е. нямаше цветове, за да могат да бъдат опрашвани , нито пък пчелите успяха да вземат нектар за да могат да се съхранят. Получи се един срив в пчелните семейства. Това го наблюдаваме може би 2 или 3 години. Много тежки са промените в климата“, коментира Николай Гайдов.
Повече от 100 милиона години пчелите на земята се адаптират към промени в околната среда. И вършат своята биологична рол, за да има плодове и мед. Но през последните години в България производството намалява и заради природни изменения.
В резултат на нарушения баланс намаляват реколтите от череши, ябълки, праскови.
„Тази година беше абсолютно нулева по отношение на черешите. Неслучайно цените в най-пиковата част на годината бяха около 16 лв. за килограм. Хората се възмущаваха. Много често се случва, особено тук в Тракийската низина, когато при една и съща минусова темература се смъкне от Родопите в равнината част, тогава се нанасят огромни щети, цветовете се увреждат и от там пашата за пчелите просто изчезва“, заяви Красимир Кумчев, земеделски производител.
Група биолози, сред които и двама университетски преподаватели от Пловдив, са автори на мащабно проучване за смъртността при пчелните семейства през последните седем години. Тенденцията е обезпокоителна – пестицидите и климата предизвикват екологичен стрес, който пчелите не могат да преживеят.
‘Доказахме, че установените чрез химичен анализ общо над 35 разнообразни пестицида имат токсично действие, което повлиява темпа на клетъчно делене, но което е по-опасно предизвиква структурни хромозомни изменения“, каза проф. Евгения Иванова – ПУ „Паисий Хилендарски“
Има пчелини в страната, които са загубили пчелните си семейства над 90%.
„През последните бих казал 5-7 години действително настъпиха климатични промени, които специално за пчелите се изразяват в дълга , студена, продължителна пролет. След това период на много бързо настъпващи екстремално високи температури и на голяма суша, понякога до 4-5 до 6 месеца, както беше тази година“, коментира проф. Пламен Петров – Аграрен университет – Пловдив.
Според проуванията пчелите в страните от Южна Европа са много по-засегнати отколкото на север. И в новите климатични условия са нужни устойчиви решения.
„За да могат да адаптират своите практики, пчеларите съобразно промените на климата, трябва да се помисли и на национално ниво – как да се разработи стратегия пчеларството да бъде подпомагано, за да могат пчеларите да оцеляват при новите променени климатични условия“, каза проф. Пламен Петров.
Пчелите са единствените насекоми на земята, които могат да възпроизвеждат средата, в която живеят. Учените пресмятат, че 80% от опрашването на планетата зависи от тях. И предупреждават, че изчезването им може да има катастрофални последици за количеството на хранителните запаси и върху живота.