Голям протест се очаква утре в Сърбия. Студентите, които блокират от месеци факултетите си, поискаха до 21.00 часа местно време на 28 юни да бъдат обявени предсрочни парламентарни избори. В социалните мрежи те написаха, че ако исканията им не бъдат изпълнени, очакват „гражданите да са готови да предприемат всички съществуващи форми на гражданско неподчинение“.
Проф. Боян Пайтич, бивш председател на „Демократическата партия“ в Сърбия и бивш регионален премиер на областта Войводина:
„Утрешният протест ще бъде още един в поредицата от натиск върху сръбския режим с искане за провеждане на избори. Да напомня, студентите в Сърбия вече повече от седем месеца протестират в своите университети и по улиците. Към тях се присъединиха и гражданите, като в продължение на седем месеца настояват за поемане на отговорност за това, че 16 души загинаха на жп гарата в Нови Сад заради корупция, за която властта, пряко отговорна, не предприе никакви действия за наказание на виновните – за убийството на практика на шестима души. В този контекст студентското искане за избори ясно показва, че при този режим не можем да очакваме нито справедливост, нито правосъдие. Този режим, който има склонност към насилие, съвсем възможно е да прибегне до сила и утре. Да припомним, на 15 март на митинга, на който присъстваха почти половин милион души – огромно число за страна с едва над 6 милиона жители – някой от режима използва звуково оръжие срещу мирни демонстранти. Очаквам, че ще действат по подобен начин и в бъдеще, тъй като този режим не познава друг начин на действие освен насилието и не търпи никаква критика, а още по-малко – мирни събирания или демонстрации срещу властта.
БНТ, Николай Кръстев: Нека кажем още няколко думи за символиката на това протестът да се проведе на Видовден. Какво очаквате от това?
– Има няколко нива на символика. Първо, това е традиционна дата в сръбската история, когато се е състояла една от най-важните битки за независимостта и цялостта на страната. Едновременно с това, това е религиозна дата, която символизира разкриване на истината – всичко става ясно, видимо, очевидно. Още един символичен момент е, че президентът на републиката, който стои начело на този престъпен, насилнически режим, е обявил, че на Видовден ще представи своята книга за това как е победил, както той казва, „цветната революция“, като се опитва да победи мнозинството от собствените си граждани. В тази връзка той поставя в центъра на Белград, в Пионерския парк – практически пред президентството на Сърбия – палатков лагер, населен основно с криминални елементи от цялата страна, които са платени да провокират и да предизвикват безредици. И те вече го правят от месеци.
– Господин Пайтич, разбрахме, че преди няколко часа са били арестувани шестима души, за които режимът твърди, че са подготвяли преврат. Колко реалистично е това според вас?
– Още преди големите демонстрации на 15 март в Нови Сад беше арестувана група хора, които бяха обсъждали как би могъл да изглежда протестът, разговаряли как би било добре да влязат в сградата на националната телевизия и да се обърнат към гражданите на Сърбия. Управляващите обявиха това за опит за сваляне на конституционния ред. Всъщност, единствената цел на тези арести, които нямат никакво правно основание, е да се намали броят на хората, които ще присъстват на протеста. Това е игра на страх – режимът се опитва да сплаши потенциалните участници. Но това, което трябва да се подчертае, е, че след седем месеца, всеки, когото властта в Сърбия арестува, се счита за герой и честен човек. В Сърбия всички ценностни системи са обърнати. Така че днес, ако полицията ви арестува и обвини в тероризъм или в опит за сваляне на конституционния ред, това означава, че сте свободен човек, който критикува властта и отказва да му бъде затворена устата.
– След всичко това, ако трябва да обобщите – какво е днес положението в Сърбия по време на управлението на Александър Вучич вече 12 години?
– Университетски професор съм, който напълно застава зад своите студенти и отказа да провежда онлайн обучение – дори с риск да загуби работата си и кариерата си, която започнах през 1996 г. Така че съм изцяло с моите студенти. Защо? Защото ако студентите не победят в тази борба, Сърбия на практика ще стане европейска Северна Корея – вече сме много близо до това. Обществената телевизия не изпълнява функциите си, частните медии не правят нищо друго, освен да нападат тези, които не мислят като режима. Само две независими телевизии се виждат от малък брой хора чрез кабел, но 90% от медиите служат за разправа с опоненти – практически са бухалки на режима. Сърбия е в ад на корупция, невиждана никъде. Ще ви кажа само един факт – през 2024 г. 97% от обществените средства са изразходвани извън закона за обществени поръчки. Практически всички средства се харчат без никаква прозрачност, без обществен контрол. Една от причините за убийствата на жп гарата беше именно корупцията – 65 милиона евро бяха платени за нещо, което струва около 10 милиона. Всички „взеха дял“, но никой не си свърши работата както трябва. Назначават се фирми, които не могат да изпълнят задачите, но знаят на кого да дадат „свое“ и са свързани с режима. Затова въпросът не е просто какво ще бъде с държавата Сърбия – ако тази студентска борба не успее, тя ще загине. Днес мафията е в пълен съюз с държавата – президентът е начело на криминалната пирамида. В Сърбия вече няма разлика между наркодилъри и министри. Страната е в изключително тежко положение. Именно затова стотици хиляди хора са готови да рискуват всичко, за да променят ситуацията чрез протест. Това наистина е борба за оцеляване.“