Близо 350 милиона души използват еврото всеки ден. Първоначалното преминаване към еврото става в 12 държави през 2002 г. Това е най-мащабната парична обмяна в света. В следващите години еврозоната се разширява до 20 държави. Ценовата и икономическа стабилност са сред предимствата на паричния съюз, но историята на еврото е белязана и от някои мрачни моменти.
Ето и кратка ретроспекция за превръщането на единната европейска валута от идея в реалност.
От идеята за Единен паричен съюз в края на 60-те през Маастрихт през 1991 г. до еврозоната през 2002 г. – пътят на единната европейска валута е дълъг и невинаги безоблачен. След продължили едно десетилетие приготовления, на 1 януари 1999 г. еврото официално е въведено.
Жак Сантер, председател на Европейската комисия – 31.12.1998 г.: Днес е голям ден за ЕС, в който Европа показа, че може да посрещне предизвикателствата на утрешния ден. Подходът на общността, начертан от нашите предшественици и политическата воля на страните членки, следваше конкретни стъпки, за да бъде гарантиран успехът.
Вим Дуйсенберг, президент на ЕЦБ – 31.12.1998 г.: Управителният съвет на Европейската централна банка проведе телеконферетно заседание за одобряването на официално становище на ЕЦБ. Днешното решение е историческо. То е последното от поредица решения, които направиха възможно въвеждането на еврото – валута за почти 300 милиона души.
През първите три години еврото е „невидима валута“, използвана само за счетоводни цели и електронни плащания. На 1 януари 2002 се случва най-мащабната парична обмяна в света, в която участват банковият сектор, фирмите за транспортиране на пари и ценности, търговците на дребно, широката общественост.
За да се избегне недостиг в доставките, от септември 2001 г. евробанкнотите и евромонетите се разпространяват сред банки и търговци. До 3 януари 2002 г. 96 % от всички банкомати в еврозоната работят с евробанкноти. Седмица след въвеждането на новата валута повече от половината транзакции в брой се извършват в евро. На 1 март еврото вече е единственото законно платежно средство в еврозоната.
Първите 10 години от съществуването на еврото са забележителни – стабилни цени, процъфтяващи икономики, силно евро на международните пазари. Черни облаци надвисват над еврозоната през 2009 г. Европейската дългова криза е следствие от комплексни фактори – вълна от понижаване на рейтингите на европейски държави, растящи нива на държавните дългове, балон на недвижимите имоти, високи възнаграждения в публичния сектор. Гърция отприщва кризата, повличайки и други държави като Испания, Португалия, Кипър.
Следват трескави срещи на различни нива в ЕС. През 2010 г. 16-те страни от еврозоната приемат спасителен план.
Жозе Мануел Дурау Барозу, председател на Европейската комисия – 08.05.2010 г.: Ще направим всичко необходимо за запазване на финансовата стабилност не само на Гърция, но и на цялата еврозона. Тази вечер виждате еврозоната обединена около своята валута. Ще защитим еврото, каквото и да се случи.
Еврозоната договаря спасителен пакет за Гърция в размер на 110 млрд. евро. Създава се спасителен механизъм за нуждаещи се страни в размер на 750 млрд. евро. Създава се Банков съюз и Европейска система за финансов надзор. Еврозоната поема по пътя на реформите.
Днес светът се променя по начин, който отваря вратата за по-голяма международна роля на еврото. То е в толкова силна позиция, че настоящият шеф на ЕЦБ Кристин Лагард дори предложи еврото да замести долара като световна резервна валута.