С нападението на Иран се сбъдва отколешна мечта на Бенямин Нетаняху, защото Израел не може да води тази война сам. И никой не би могъл да води. Освен САЩ. Това е въпросът на въпросите. Моментът, в който САЩ се включат явно в тази война, тогава може да говорим сериозно за разклащане на режима в Техеран. Това заяви в студиото на „Денят започва“ журналистът и специалист по темите за Близкия изток Георги Милков.
„Тогава идват големите неизвестни – ще се запази ли част от структурата за сигурност в Иран и да се търси за някакво междинно решаване на въпроса. Или говорим за тотален колапс, който вече отваря вратите за много предизвикателства, не само за района, в който е Иран. Защото само една осколка от някого да падне в Бурдж Халифа си представете какво ще се случи с този многобилиарден бизнес в Дубай и всички хора, които са намерени там някакъв спокоен пристан. И не говоря само за хора с мръсни пари. Говоря за нормални хора, които живеят там“, коментира Георги Милков.
Израел оправдава нападението си на Иран с обвинения, че Техеран е много близо до създаването на ядрено оръжие и затова целите на Тел Авив са ядрени инсталации в ислямската република.
„Това е една първа страница на вестник „Маарив“ (бел. ред. израелско издание) от 1984 година. Заглавието на първа страница с големите букви е „Атомната бомба на Хомейни е почти готова с германска помощ“. През 1993 г. Биби Нетаняху тогава пише статия в „Едиота Хронот“, в която казва, че Иран ще е готов с ядрената бомба през 1999 година. И през 1984 г., и началото на 90-те, Ицхак Шамир е премиер на Израел, а Биби Нетаняху е негово протеже. През 90-те години вече той е заместник-министър на външните работи. Искам да кажа, че това изглежда като някаква много дългогодишна… хайде, ще наречем стратегия, за да не отиваме към мечтите, но това да се покаже, че Иран едва ли не сега ще направи ядрена бомба. И то със същата убеденост и декларативност, каквато днес ни се поднасят тези новини. Дали е така? Ние не знаем. Би трябвало чисто логично да смятаме, че сега може би са наистина много близо, или по-близо, отколкото са били очевидно през 1984 година, преди 30 години. Но всъщност ядрената програма на Иран, понеже ме изкушавате с история и такъв прочит по-дълбок към събитията, започва още от времето на Шаха, когато всъщност западният свят с така много голямо удоволствие, затова германците през 84-та са заподозрени, но тогава западният свят помага за създаването и за растежа на тази ядрена програма. И след това изведнъж в 1979 година, когато се случва Ислямската революция, която всъщност революцията се случва не като ислямска, но с инженерната помощ отвън, за да не дойдат комунистите, всъщност идват тези, които виждаме докъде докараха Иран. Така че винаги, когато има външен инженеринг върху едни естествени процеси в една страна, голямото зло всъщност дори не можем да предположим, което би могло да се случи. Защото винаги това е логиката на събитията.“
Журналистът отбеляза, че Израел вече явно признават, че стоят зад десетките атентати на ядрени физици в Иран.
„Това, което те наистина правеха и всъщност сега вече съвсем явно си признават, защото през тия 15 – 20 години, ние виждахме терористични атентати, които се случваха по улиците на Иран и целенасочени убийства, в които наистина биваха елиминирани един след друг учени физици, които се занимават с ядрена наука. И сега израелците вече си признават, че те стоят за тези атентати и целенасочени убийства. Защо? Защото стратегията на Израел е да не допусне Иран не просто да има ядрено оръжие, да не допусне Иран да развива въобще, да се доближи до ядрената наука.“
Георги Милков отбеляза, че конфликтът с Иран вече измести фокуса от продължаващите зверства в Газа.
„Вниманието, фокусът на света, беше отклонено от Газа. И реално другото, което се случи, беше, че всички опити за някаква сделка или за някаква дипломация, всъщност, бяха анулирани. В тази ситуация, особено ако има разрастване на конфликта, трябва да забравим за това, че зверствата в Газа ще спрат, че хората там ще спрат да умират от глад, че заложниците на Израел, които техните родители и близки чакат да се върнат, това ще улесни връщането им. Тоест проблемите, за които вчера, до онзи ден, докато започна този конфликт, говорихме, са забравени сега, с фокуса на всички ни, върху събития, които могат да бъдат много по-сериозни за целия свят.“
Вижте целия разговор във видеото