Жените гмуркачки Хейньос, обявени от Юнеско за световен феномен – все по-трудно успяват за се изхранват от морето. Морските дарове около южнокорейския остров Чеджу, с които от столетия се изхранва племето Хейньо са намалели значително. И въпреки невероятните си умения, гмуркачките са принудени да се занимават все повече със земеделие. Техният остров стана домакин на едно от най-големите екологични събития, организирани от ООН.
От векове жените от племето Хейньо разчитат за препитанието си на даровете от морето. Задържат дъха си с часове, за да събират охлюви и морски краставици.
Анюол е една от жените гмуркачки, но от няколко години вече не успява да изхранва семейството си с това, което намира по дъното.
„Напоследък в морето няма почти нищо. Основният ни източник на доходи бяха рапаните и морските таралежи. Температурите в световен мащаб се покачват, но на остров Чеджу затоплянето се усеща по-рязко. Октомври миналата година, когато влязох под вода буквално се шокирах – нямаше нито едно водорасло. А те са необходими, защото рибите снасят хайвера си върху тях, цялата хранителна верига зависи от тях. И храната и за рапаните и за таралежите я нямаше“, разказа гмуркачката от племето Хейньо Анюол Хун.
Чуджу е вулканичен остров с много извори, които са поддържали водата студена. Сега са пресъхнали, черните скали се нагряват от слънцето силно при отлив, и когато водата се върне, се загрява много повече.
„Морето е неизчерпаем източник на храна, но боледува. Сега разчитаме основно на земеделие. Но поддържаме все още жива културата на Хейньо, тъй като сме част от наследството, което е защитено от Юнеско“, обясни Анюол Хун..
Островът все още пази непокътната своята природа и затова беше избран да приеме гостите на инициативата на ООН свързана със Световния ден на околната среда. Тази година акцентът е върху политиките, които могат да доведат до намаляване на производството и на замърсяването с пластмасата. Освен световни лидери, Южна Корея събра и много известни общественици и хора на изкуството от тихоокеанските азиатски страни.
„Климатът се променя видимо и трябва да действаме бързо. Инвестициите в екологични политики са добри и за икономиките ни, и за растежа, за работните места, добре е за нашата сигурност в дългосрочен план. Забавянето ще ни излезе много по-скъпо, защото ще има много наводнени градове, опожарени гори, провалени реколти“, обясни директорът на на програмата на ООН за околна среда Инга Андерсен.
На Чеджу си дадоха среща и големите в индустрията, за да споделят опит и да обединят усилия за по-щадящи природата икономики.