Как в Република Северна Македония се усвояват средствата от предприсъединителните фондове на ЕС, какво очакват обикновените хора от членството в общността и как Скопие за сега не успява да преодолее единствената пречка по пътя напред – вписването на българите в Конституцията. Репортажът е част от голям европейски проект „Истории от разширяването“, на EBU – Европейския съюз за радио и телевизия.
Оливер Тасевски е собственик на компания в Куманово, която е получила субсидия от 250 хиляди евро чрез Германското предприятие за международно сътрудничество. Инвестира ги в ново оборудване за производството. Тасевски има 25 служители в компанията, която произвежда кори за яйца.
„В момента продаваме продуктите си по животинските ферми в Северна Македония. Имаме износ и за Косово и Сърбия. По-нататък се стремим да започнем и вече договаряме сътрудничество с Гърция, така че да разширим пласмента на нашето производство“, каза Оливер Тасевски, собственик на компания.
Бизнесът с рециклиране е един от много проекти в Република Северна Македония, финансирани с европейски фондове. През последните 20 години блокът е инвестирал почти 2 милиарда евро. Една от основните придобивки за югозападната ни съседка е отпадането на визите, но всеки жител на страната има различни очаквания от евроинтеграцията.
„Сигурно възможностите за по-бърза индустриализация ще са по-големи, във всеки случай с повече финансови придобивки. Ще има и възможност за повече пътуване на хората, да се запознаят със западната култура, да видят по – добри практики в различните работни сектори“.
„Мисля, че ще има най-голяма полза и инвестиции за образованието и медицината“.
„Малко ще си променим отношението към корупцията и сред политиците, и сред гражданите. Малко повече ще сме осъзнати с разширяването, защото когато има някой, който да ви контролира отгоре, малко по-различно ще се отнасят.
Драган Тилев – държавен съветник в Министерството по европейски въпроси, обяснява на хората, че еврофондовете ще станат още по-достъпни след присъединяването, а БВП ще се умножи. По думите му Скопие вече изнася 70% от продукцията си към държавите-членки.
„Не, процесът на евроинтеграция и на отваряне на преговорния процес не е външнополитически въпрос, това е вътрешен въпрос на реформи. Всички елементи, свързани с транспонирането на европейското законодателство, засилване на институциите – това не е външна политика, а вътрешна“, коментира Драган Тилев – държавен съветник в Министерство по европейски въпроси на РСМ.
Драган Тилев смята, че е изключително важно правителствата на Република Северна Македония да следват една и съща политика в хода на евроинтеграцията.
„Другият момент, който можехме да отиграем много по-добре, е да осигурим приемственост в самия процес. Работил съм с 18 министри по европейски въпроси от началото на кариерата ми и винаги с всяко правителство започваме всичко от начало“, обясни Драган Тилев.
Посланикът на Европейския съюз в Скопие отново призова да бъдат направени конституционни промени, с които да бъдат включени и българите като дял от народ.
„Най-добрият ускорител на процеса в момента е прилагането на реформите. С настоящите геополитически катаклизми, всички в Европа усещаме предизвикателствата и ще е много трудно да се постави ново препятствие пред тези държави-кандидатки, които имат най-успешно представяне. Всички знаем много добре, че е необходима една стъпка – конституционните промени и тогава можем да отворим нова глава в отношенията между Северна Македония и Европейския съюз. Важното е, че сме готови за това, чакаме и искаме да се движите по-бързо по пътя на евроинтеграция. Възможността сега е реална и се надявам, че ще се възползвате от нея“, каза Михалис Рокас – посланик на ЕС в РСМ.
Откакто е на власт правителството в Скопие не е предприело действия за започване на процедурата по промяна на Конституцията.