Израел и Близкият изток – ще бъде ли постигнат траен мир в региона?
От мястото на събитията – гледайте „След новините“ с автор Тихомир Игнатов.
19 месеца след атаката на Хамас на 7 октомври тръгваме по магистрала 232, известна още като „Пътят на смъртта“. Показват ни кибуците, дали най-много жертви.
Давид Барух: „Беери, над 10% от населението е избито или пък взето за заложници. Ако погледнете надясно, може да видите колко много сгради са разрушени. Някои от тях са напълно изгорени. Терористите са влезли в общността през четири различни точки.“
Още в първите минути след атаката магистралата е изглеждала като истинско бойно поле. Всеки опит за спасение е бил посрещнат със стрелба.
Давид Барух: „Видях със собствените си очи как поставят експлозиви между два автомобила, така че ако случайно хората могат да избягат с едната кола, да се взривят и двете.“
Показват ни и част от укритията.
Давид Барух: „До всяка автобусна спирка има изградено убежище. Районът често е под ракетен обстрел. Ако няма убежище, нямаш никакъв шанс, разполагаш с 15 секунди, за да се скриеш. „
Въпреки болезнените спомени, някои започват отначало.
Давид Барух: „Хората от Беери взеха решение да вземат живота си отново в ръце. Много бързо – в рамките половин година – много от тях се завърнаха.“
Продължаваме към Нир Оз. Спираме на контролен пункт, охраняван от армията. Посреща ни Рон Шпицер, един от малкото оцелели. Рон избира да живее тук, търсейки по-спокоен живот, след като служи в армията. На 7 октомври обаче раят се превръща в ад.
Рон Шпицер: „Цялата къща е изгорена. Двете семейства оцеляват на косъм. Едно от децата е казало на майка си – моля те, отвори им, нека просто ни убият и всичко да приключи. 11-годишно дете.“
Нир Оз е само на 2 км от Хан Юнис. Според израелската армия по време на атаката там е било гнездото на Хамас. Догато говорим с Рон, тишината е нарушена от дронове и танкови снаряди.
Рон Шпицер: „Днес имаме 14 души, които все още са заложници в Газа. Хората в тази общност вярват в мира между двете страни. Това са хора, които са взимали деца от границата с Газа, за да ги водят в болница, за да получат лекарска грижа. Тези хора бяха убити.“
Рон Шпицер: „Ето там може да видите хората, които все още не са се завърнали.
– БНТ: Имате ли надежда за заложниците?
– Ако нямах надежда нямаше да ви показвам всички тези неща, че нещо ужасно се е случило тук, което човечеството трябва да разбере.“
Пред изоставените къщи могат да се видят два флага. Черният обозначава загиналите, а жълтият – заложниците.
Нир Оз е един от най-тежко ударените кибуци, терористите изгарят близо 60% от къщите.
В деня на атаката тук се е разиграла истинска руска рулетка. Безразборна стрелба, палежи и викове. Някои къщи остават непокътнати, в други се разиграват ужасяващи сцени.
Посланието на Хамас в кибуц Нир Оз е „пълно разрушение и никаква милост.“
Бойците на групировката убиват родителите Тамар и Джони, а трите им деца умират от задушаване, след като къщата им е подпалена. Тук са намира и домът на семейство Бибас – превърнали се в символ на жестокостта на Хамас. Играчките на двамата най-малки убити заложници – бебето Кфир и брат му Ариел все още са пред дома им.
Рон Шпицер: „Имам чувство за вина още от 8 октомври, когато събирах телата на моите приятели. Защо? Защото аз оцелях, а те не.“
35-годишната Мазал също е сред оцелелите. Връщаме се с нея на най-болезненото за нея място. Фестивалът „Нова“. Оцелява като по чудо, но губи двама от най-добрите си приятели – Йохай и Даниел.
Мазал Тазазо: „Йохай е най-добрият приятел на Даниел. Израснали са заедно. Подготвяха се да отворят бизнес. Нямаха възможност да представят пред света своите идеи, разказаха само на приятели, бяха толкова развълнувани.“
Тримата приятели опитали да избягат през магистралата на смъртта, но тя била блокирана от терористите, след това се скрили в гората.
Мазал Тазазо: „Ставай, ставай, ставай. Ти, ти, ти. Удариха ме с автомата по главата. Усетих главата ми как се удря в земята и отскача. След това загубих съзнание. Усетих как някой скача върху краката ми. Единственото, което знаех, е, че трябва да се правя на умряла.“
„Целият ми гръб беше в кръв. Предполагам това и, разбира се, Бог убедиха терористите, че съм мъртва.“
Мазал успява да се скрие в изоставена кола, след като гората е подпалена. Прекарва два часа скрита между седалките, където я намира друг оцелял. Успяват да намерят работеща кола и да стигнат до болница.
Мазал Тазазо: „Те са чудовища. Не става въпрос за земя. Става въпрос за омраза. Когато приключат с нас, те ще се преместят към друга страна и след това друга страна, защото те искат да контролират всички, да им козируват. Аз живея две години в Йерусалим. Мюсюлмани и евреи – всички живеем заедно. Не става въпрос за палестинците, това са група от болни хора, която аз не желая близо до мен.“
Вместо сцена тук вече има портрети на всички загинали. За фестивала напомня само празният бар и оставените питиета. Роднини, близки и приятели идват всеки ден, за да си спомнят за загиналите. Могат да се видят десетки посадени дървета. Всяко едно от тях е в памет на убит човек.
Колите, с които посетителите на фестивала така и не успяват да си тръгнат, са събрани на паркинг близо до селището Ткума. Една от най-зловещите гледки, които Хамас оставят след себе си. Тази стена не е изградена от тухли, а от унищожени автомобили. Импровизираната барикада разказва историята за ужаса и борбата за оцеляване.
Мотори, джипове, трактори, бусове – някои са били откраднати и използвани в атаката, други са били обстрелвани с гранатомети и автомати.
За много от убитите тези автомобили са били последната бариера между живота и смъртта.
За някои ужасът все още продължава. Според израелски източници в Газа все още има около 58 заложници, смята се, че 24 от тях са живи. Сред тях е и българският гражданин Матан Ангрест, който е танкист в израелската армия. Неговият екип е бил обкръжен на 7 октомври в близост до „Нахал Оз“.
Анат Ангрест: „Започнали са да осъзнават, че са сами срещу много терористи. И те трябва да направят всичко по силите си, да се отбраняват. Да направят всичко, което могат, за да избегнат терористите, да дойдат в техните бази и кибуца“.
Малко след това танкът е бил ударен от снаряд. Двама души от екипажа загиват и телата им са взети от Хамас.
Анат Ангрест: „Матан е лежал там още час, докато не бъде отвлечен. Имаме видеа с неговото отвличане в Газа. Той е бил изтезаван и линчуван.“
На среща, организирана от израелското външно министерство, майка му призова за спиране на войната и връщането на всички заложници у дома.
Анат Ангрест: „Той не може да движи ръцете си вече. Лицето му има много фрактури. Тъй като е български гражданин, получихме подкрепа още от първия ден – от посланика, от българското правителство. Дойдоха в Израел, поканиха ни в София, изпращаха писма до Египет, Катар. България прави всичко, което може“.
Според Анат в момента израелското правителство не говори за войниците, които са в плен и поставя освобождаването им в края на списъка при всички преговори, а нови операции в Газа застрашават живота на всички останали там.
Анат Ангрест: „Правителството не връща войниците у дома. Освобождаването на Идън Александър беше дело на Тръмп. А не на нашето правителство.“
Майката на друг пленник – Нимрод Коен, също очаква да види сина си отново у дома.
Вики Коен, майка на Нимрод Коен: „Нашето правителство обмисля да разшири боевете в Газа. Знаем какво се случи назад във времето – 41 заложници бяха убити, заради действията на армията в Газа. Ние сме притеснени, аз съм много притеснена, че те може да ги наранят отново.“
Вики Коен, майка на Нимрод Коен: „Чувствам, че правителството ни предаде, защото те държат в плен нашите синове, само заради личните си интереси. Чувстваме се разстроени и разочаровани, заради това, че не може да направим нищо по въпроса. Единствено да се моля и търся помощ от други правителства, Америка и Тръмп да ни помогне. Не знам как стигнахме дотук – да умоляваме правителството да спре войната и да върне синовете ни обратно у дома.“
А какво се случи на бойното поле, питаме Йочи – войник, участвал в битката за Беери, продължила 30 часа.
Йочи: „Аз загубих много хора, всички загубиха много хора. Трудно е за всички в момента. Ние се бием в тази война, но е толкова просто. Знаем защо го правим и помним какво се случи – толкова болка, толкова много хора. Не можем да допуснем това да се случи отново.“
Според анализаторите Израел изживява едни от най-тежките си периоди, тъй като като 7 октомври разрушава базовите стълбове на държавата. Тел Авив трябва бързо да намери правилната формула, с която отново да възстанови баланса в региона.
„- БНТ: След 7 октомври кой е най-големият урок, който израелското общество научи?
Даниел Шейк, бивш дипломат: „Колко време имате? Ще ми трябва малко време да отговоря.“
Вики Коен, майка на Нимрод Коен: „7 октомври се случи, заради политиката на нашето правителство.“
Даниел Шейк, бивш дипломат: „Не знам какъв е урокът. Въпросът не е кой е персонално отговорен. Държавата като институция се провали ужасно по параграф номер едно между управляващите и хората. Тяхната работа беше да гарантират сигурността на гражданите. „
Според Арик Агаси, който е част от неправителствена организация, работеща в областта на образованието, мирът между двете страни е миниран още през 2016 г. Тогава е променено съдържанието на учебниците в Палестина. Премахнати са всички пасажи, които допускат мир с Израел, договорът от Кемп Дейвид и споразуменията от Осло изчезват.
Арик Агаси, анализатор: „Кое за мен обаче е по-важното. Има много по-голямо промотиране на насилие и джихад. Проверили сме ред по ред всеки един текст.“
И докато съдбата на заложниците и животът в Газа се държи на карта от политиците, то израелците продължават да отброяват всяка минута след 7 октомври. На площада са събрани парчета от кървавия конфликт. Има и реплика на един от тунелите на Хамас. Преминавайки от тук, човек може поне за част от секундата да усети какво е да бъдеш заложник.
Според данните на службите – под Газа има 720 км тунели, близо два пъти повече от парижкото метро. Някъде там се намира все още и Омри Миран, който има две дъщери. Неговите приятели са тук с надежда, че ще го видят отново.
Израел Бърман: „Никой няма да бъде този човек. Всички заложници, без изключение. Ние все още не знаем какво ще бъде емоционалното въздействие върху тях.“
Заложниците продължават да са най-силният коз на Хамас.
Израел Бърман: „Трябва да намерим решение как да живеем тук в мир и тишина. Какво ще бъде решението, това е работа на политиците, аз не искам да взимам отношение. А аз и моите приятели ще стоим тук, докато заложниците не бъдат върнати“.
По данни на палестинските власти от началото на войната между Израел и Хамас в Газа са убити близо 50 000 души, сред тях и българинът Марин Маринов, служител на ООН. Вероятно хиляди все още са под руините. Сухопътната операция в района продължава.
