От началото на руската инвазия в Украйна редица ключови фигури от държавната власт и корпоративните среди в Русия намериха смъртта си при повече или по-малко съмнителни обстоятелства. Сред тях са висши ръководители на „Лукойл“, „Газпром“ и други държавни енергийни компании. Хора на ръководни позиции бяха уволнени и разследвани или се оказаха в затвора. Само преди седмица министърът на транспорта Роман Старовойт се самоуби, след като беше уволнен.
Какво се случва и има ли политическо обяснение – Николай Кръстев потърси мнението на Игор Ейдман – руски социолог, политически коментатор и дисидент.
Николай Кръстев, БНТ: Господин Ейдман, има ли някаква загадка покрай уволнението и след това покрай самоубийството на вече бившия министър на транспорта на Русия – Роман Старовойт?
Игор Ейдман: Не бих казал, че в самото уволнение и обвиненията в корупция, в злоупотреба със служебното му положение срещу Старовойт има нещо уникално. Помним, че през всичките последни години и дори десетилетия, в Русия се случват постоянно гръмки корупционни скандали – вкарват губернатори, министри за дълги години в затвора. Учудващото в този случай не е уволнението на Старовойт, а това, че се самоуби или беше убит, защото обикновено не стигат дотам. Мога да кажа, че последното самоубийство на министър на територията на Русия беше през 1991 година, след августовския опит за държавен преврат от Държавния комитет за извънредно положение на СССР (ГКПП), тогава се самоуби министърът на вътрешните работи Борис Пуго, но това стана по политически причини. Ситуацията сега е уникална, тя предизвиква много слухове в Русия – дали не е започнало вече някакво физическо прочистване в руското ръководство, отстраняване на руски елит – министри, високопоставени бюрократи и прочее. Мисля, че сред руската върхушка мнозина са се притеснили след това самоубийство или убийство – още няма достатъчно информация, за да може категорично да се каже каква е била причината за смъртта на Старовойт.
– Съществува версия, че той се е самоубил, а след това вече е бил уволнен. Вие как мислите?
– Да, очевидно е, че първо се е самоубил и вече след това руските медии и правителственият протокол заговориха за някакви прояви, в които той участва, за съвещания, а в същото време, тялото вече му е лежало мъртво в храстите в Рубльовка, където са жилищата на руския елит. Всичко това означава само едно – че руските власти явно са протакали официалното му уволнение, Путин го е протакал и едва след смъртта му вече не е имало смисъл от повече бавене. Щеше да е повече от странно, ако той се самоубиe на пост на действащ министър в руското правителство. За руските власти това би било в някаква степен компрометиращо. Затова, както често се случва, са го уволнили, както се казва със задна дата, след като се разбрало, че е загинал и формално са издали документ за уволнението му.
– Има ли нещо шокиращо в това, ако самоубийството е станало няколко часа след като е бил неочаквано свален от поста, както казахте, това е вторият министър на Руската федерация, който е убит, докато е на поста си, след Пуго, за когото споменахте?
– Както вече казах, гибелта му, тази насилствена смърт, дори за Путинския режим е нещо ново. Това е явен и сигурен сигнал, че вътрешното противопоставяне и борба за власт сред управляващата руска върхушка се изостря и води до жертви. Изглежда, че положението в тази върхушка далеч не е стабилно, те са като паяци, затворени в буркан… Може би двигател за това настървено счепкване е изчерпването на така наречената „фуражна“ база за руските чиновници. Защото покрай войната, парите за чиновниците намаляха, все по-трудно е да се краде. Войната някак изкара наяве всички тайни. Ако в мирно време тези отбранителни линии в Курск е могло да бъдат само на хартия, а в действителност изобщо да ги няма и чиновниците спокойно да си присвояват всички отпуснати за тях средства, то по време на война всичките кражби веднага започнаха да бият на очи. Достатъчно беше украинските войски да влязат в Курска област и стана очевидно, че там всичко е изпокрадено. Затова, както казах, животът на чиновниците в Русия става все по-опасен, а противопоставянето между тях – все по-остро и е все по-трудно да си разпределят обществената баница.
– В България естествено не се знае кой знае колко за руското правителство, за неговите членове, но бихте ли могли да кажете, защо Старовойт загуби благосклонността на Путин?
– Старовойт никога не е бил близък с Путин. Трябва да знаете, че в Русия съществува един кръг на неприкосновени – хора, които са лично близки на Путин и на тях им е позволено всичко. Дори да бъдат уличени в системна безспирна корупция, пак няма да влязат в затвора. Например бившият министър на отбраната, сега секретар на Съвета за сигурност Сергей Шойгу. Цялото му обкръжение в Министерството на отбраната, всичките му заместници бяха вкарани в затвора за корупция. А той самият не само че не е в затвора, ами му намериха синекурна длъжност и продължава да е в управляващата върхушка. Защото е лично близък на Путин, организираше му уикендите в Тува и така нататък. Старовойт не е в това близко обкръжение и затова не е защитен. Достатъчно беше да избухне скандалът покрай Курска област, свързан с нападението на украинските въоръжени сили, които минаха като през масло, без да срещнат никакви укрепления, защото тях ги е имало само на хартия. И Путин естествено е побеснял. Губернаторът на областта, който е подчинен на Старовойт, влезе в затвора и явно и Старовойт е трябвало да го последва…..
– В дома му са били намерени камари пари, някъде около 100 милиона, разбира се в долари, в евро, не е ясно откъде са се взели. Твърди се, че това са пари, откраднати от строителството на отбранителните линии, които е трябвало да се издигнат по границата между Русия и Украйна. Как гледате на корупцията, която, както виждаме, е обхванала един голям кръг в Русия?
– Той разбира се беше корумпиран и не са само отбранителните линии, те са просто един повод Путин да се вбеси. Корупцията спокойно си течеше по различни линии, Старовойт беше много богат и всичко му се прощаваше до тогава, докато не засегна интересите на Путин във войната. А тази войната е идея фикс за Путин и в този случай няма пощада, дори за министър. Що се отнася до корупцията, сред руската опозиция и емиграция се води активна дискусия, дали високата корумпираност на Путинова Русия е нещо добро или зло. Аз клоня към мнението, че корупцията е нещо добро, защото отслабва този престъпен режим и отнема от възможностите му да води експанзивна война срещу Украйна, да заплашва Запада и Европа. Да окрадат и отбранителните линии, и нападателните оръжия, насочени към Европа, които сега се използват в Украйна! По-добре парите да се преобразуват в яхти и дворци, а не в ракети и танкове. Така че в този случай, не съм съгласен с Фонда за борба с корупцията, организацията, която основа Навални, а сега се ръководи от неговите съратници, и която досега с маниакална упоритост форсира обсъждането на тази тема. Смятам, че вече не е време да разсъждаваме за корупцията, а трябва да мислим как да бъде отслабен този режим, как да бъде свален и унищожен. Иначе той става екзистенциална заплаха изобщо за съществуването на човечеството, за Земята. Когато има атомното оръжие в ръцете на една фактически криминална групировка, ръководена от психически неадекдватен човек като Путин, това е заплаха за целия свят, и преди всичко за Европа. По-добре да крадат, отколкото да водят войни.
– Господин Ейдман, спомням си, Салтиков-Шчедрин казва: „Ако заспа и се събудя след сто години, ако ме попитат какво правят руснаците, ще ми кажат крадат и лъжат”. Днес такова ли е времето, като това, за което говори Салтиков-Шчедрин и корупцията пак ли е такава, като по царско време?
– Да, нивото на корупция е много високо, като по царско време, сигурно дори и по-високо. Защото навремето едва ли са участвали самите самодръжци, самият цар Николай Първи да речем. Те са живеели с мисълта, че така и така всичко е тяхно, и няма смисъл да крадат. А сега в руската корупция участват всички, включително Путин, семейството му и цялото му обкръжение. Те имат пълен картбланш, силовите структури и законът не ги засягат изобщо, могат да си правят каквото им скимне. И за съжаление това не е всичко, защото те, особено Путин, са обсебени от параноични геополитически идеи, които ги тласкат към война. И според мен това е много по-сериозен проблем, отколкото корупцията.