За пръв път в историята учени разполагат с проби, донесени от тъмната страна на Луната. Китайската мисия „Чанъ-6“ постави научен рекорд, а изследванията на пробите дават изненадващи резултати.
Луната се върти около оста си и обикаля около Земята за приблизително еднакъв период – около 27 дни. Затова към Земята винаги е обърната една и съща страна. Другата страна, по-голямата част от която не може да се види от Земята, е известна като далечна или тъмна страна на Луната.
Точно от тази тъмна страна се интересуват и група учени от Китайската академия на науките. През последната година те постигнаха множество революционни открития, благодарение на изследването на пробите от „Чанъ-6“ – мисията, която влезе в историята, носейки на Земята близо 2 кг. проби от далечната страна на Луната.
Резултатите от пробите показват данни за вулканичната активност, наличието на вода и геохимичните характеристики на така наречената лунна мантия – скалистия слой под повърхността на Луната.
Тези проби са събрани от басейна Южен полюс- Айткен – най-големият, най-дълбокият и най-старият басейн на Луната.
Един от най-интересните резултати от мисията е изследването на базалти – скали, образувани от изригнала лунна лава преди около 2,8 милиарда години. Чрез лабораторни анализи учените установяват техния химичен състав. Оказва се, че източникът на тези базалти е необичайно беден на определени елементи, които обикновено се срещат в разтопената скална маса.
Въз основа на тези резултати, учените предлагат два възможни начина, по които се образува лунната мантия.
„Една от версиите е, че някои характеристики на лунната мантия съществуват още от формирането на Луната преди около 4,5 милиарда години. Други казват, че по време на формирането на басейна Южен полюс-Айткен е настъпил голям удар, променил части от мантията, което е довело до изчерпването на някои елементи“, каза Джоу Цин, научна сътрудничка в Националната астрономическа обсерватория.
Близката и далечната страна на Луната изглеждат напълно различно – едната е по-гладка и тъмна, а другата е по-груба и покрита с кратери. Учените все още не знаят със сигурност защо това е така. Изследването на тези разлики може да разкрие как се е образувала Луната и как се е променяла през милиарди години.
Текст: Мила Благоева, стажант-репортер