Протестиращите са пред Централния затвор в Белград. Вътре е анестезиологът Владимир Стефанович. На видовденския митинг лекарят давал първа помощ на пострадал. Задържали го за 30 дни. Неговите колеги са категорични: поводът за задържането му е измислен.
д-р Мая Кръстич: „Правилото в нашата професия е, че живеем един за друг. Никога никой не е сам. Заедно сме във всеки проблем, в добро и зло. Вярвам, че няма причина за задържането на Владо. И вярвам още, че ще го пуснат утре“.
След 28-юни Видовден протестиращите смениха тактиката. Внезапни блокади: сега са тук, после там, после другаде – играят на котка и мишка с властта. За първи път заявиха политическо искане: предсрочни избори. Протестът вече не е само студентски, а граждански. Но президентът Александър Вучич не отстъпи. Засили натиска с арести, разпити, побои.
Божо Прелевич: „Носят протестиращ в кола на „Бърза помощ“. А полицаят влиза в колата, изхвърля доктора и парамедика – и пребива ранения. Арестуват малолетни деца, пребиват ги, трошат им костите и черепите“.
Преди две десетилетия Прелевич беше министър на вътрешните работи в кабинета на Зоран Джинджич, когато Сърбия тръгна напред. Днес той и още няколко адвокати помагат на студентите, безплатно. Има предимство: сам е писал законите, по които сега ги брани. На студентските ръце пише „Мама, тате, адвокатът Божо“. И кръвната група, ако има нужда.
Божо Прелевич: „Репресията е политическа. Важна роля играят паравоенни формации: виждаме полицаи без знаци, с маски. Тези с маските са най-агресивни. Не знаем това полиция ли е или параполиция. Вижте, трагедиите определят динамиката на събитията в Сърбия. Още една трагедия – и страната ще се запали. Ще се препълни и без това пълната чаша“.
„Няма свят или планета, където бият мирно дете“, казва плакатът. Арестите сплашват. Протестиращите се крият от камерите. Но и блокадите плашат тези, които искат спокойствие. Властта разчита на това – и опитва да всее раздор между протеста и останалите сърби.
Вулетич: „Има разлика между протести и блокади. Първо, не всички студенти бяха за протести. Второ, от тези, които бяха за протести, не всички бяха за блокади. Тон даваха най-активните и най-гласовитите“.
Социологът твърди, че, като преподавател, познава студентите. Измерва повишена политическа температура в обществото. Но казва, че властта държи контрола.
Вулетич: „Все още мнозинството е на страната на властта. Заради по-възрастните граждани, не само пенсионерите“.
Божо Прелевич: „Най-добре е избори, вместо сълзотворен газ. Президентът Вучич би приел, ако имаше мнозинство. Но няма! Затова опита да провокира сблъсъци. Силният отговор на протеста го изненада и сега не знае какво да прави. Но протестът няма да спре. Просто не може назад! Той ни доведе до ръба на съществуването. Пребиват ни децата, крадат ни парите, взима ни въздуха и водата, иска да ни продаде лития. Или трябва да се изселим, или да се борим!
Вулетич: „Блокадите на университетите сякаш не се забелязваха. Сега обаче блокират улиците и създават проблем за всекидневието на гражданите. Към момента това няма голямо влияние върху властта“.
д-р Мая Кръстич: „Ситуацията е проста и ясна. Цитирам тъкмо нашия президент преди 20 години: искаме почтени избори“.
Ситуацията може да е проста, но изход няма. Президентът Вучич, който често правеше избори в миналото, сега не ще. Но и студентите се забавиха да ги поискат, смятат някои. През март те събраха почти половин милион на площад „Славия“. На Видовден – тройно по-малко.
Иван Милетич:„Най-голямата грешка на студентите, беше, че не излязоха с политически искания, когато беше кулминацията на протеста през март. Избягаха от това, може би от неопитност. Това полека-лека изпаряваше енергията им. И сега влязоха в капана, който им наложи режимът с неговите репресии: да им отговорят със свои репресии. Ама средната класа бяга от това! Тя мисли за почивка, кола, как да образова децата“.
Вулетич: „Когато студентите нямаха ясна политическа цел, не знаехме дали грешат. Но сега имат цел. И според някои, тъкмо тя е най-голямата грешка на студентското движение. То изцяло, открито излезе от академичния живот и влезе в политически води“.
Божо Прелевич: „Студентите излязоха на сцената, когато властта държеше не само всички парични потоци в Сърбия, но и част от опозицията. Сръбските граждани заедно със студентите припознаха тази битка, за да се откачат от онези опозиционни партии, купени от режима, за когото техните печалби са по-важни от нашия живот“.
Иван Милетич: „Що се отнася до властта, нейните т.нар. анализатори и пиари я убеждават през медиите, че едва ли не почти е победила. Ама не е така – тя влиза от криза в криза“.
А има ли магическо решение? Например, Новак Джокович – президент?
„Възможно е, ако поиска. Един журналист май го попита, но той избяга от отговора. Не бих казал, че е готов. За такова сериозно нещо трябва да имаш сериозни хора. Работех в Министерството на отбраната на една далечна страна и там казваха: няма вълшебна пръчица. Има отговорност, която трябва да поемат хората с опит, капацитет и пари“.
Тъкмо затова Милетич предлага кръгла маса. Бивш боен пилот, живял дълго в Австралия, той вярва в диалога, модериран от уважавани личности. Но засега това е само идея. И от чужбина не идват ясни знаци.
„Важни политически фактори в чужбина подкрепят Александър Вучич. Защото той води политика, която политически е суверенистка, но икономически е глобалистка. Тук чуждите инвестиции са добре дошли“.
Вучич даваше приятелски знаци на всички – Европа, Америка, Китай, Русия.
„Ще попитате „Защо“? Не може ли Сърбия просто да се определи? По-лесно е да се каже, отколкото направи… Разбира се, тази подкрепа отвсякъде може да бъде поставена под въпрос, ако стане ясно, че Вучич не контролира ситуацията. И мисля, че някои събития сега целят тъкмо това. Само че това още не е така“.
Властта зависи от проруските настроения сред сърбите. Ще ги видите сред контрапротестиращите, които подкрепят Вучич. Зависи и от руския газ. Но Москва дава сигнали, че не харесва такива сложни игри.
„Президентът Вучич и неговата партия обвиняват ЕС – не знам дали има предвид България – че създава и плаща някаква „цветна революция“. Просто той се провали пред Тръмп, още по-лошо пред Путин, доста лошо пред европейските лидери. Остава му да загаси телевизиите и да падне мрак. И той през своите медии да обяснява какъв велик лидер е“.
„В управляващата коалиция имате бивш министър и разузнавателен шеф, който получи орден от руското ФСБ. Очевидно руско влияние! При студентите не е толкова очевидно. Още не се делят по този признак. Но трябва да видите какви анализи, медии и мрежи ползват, например „Телеграм“, дали разпространяват новини от „Спутник“ и коментари на Александър Дугин. Така ще разберете, че руснаците присъстват и от едната, и от другата страна. И какво сега? Война между руските служби на сръбска територия? Е това е най-опасното“.
Видовденският протестен митинг показва и друго: някои студенти, професори и интелектуалци не са забравили войните и митовете от 90-те.
Ненад Станич: „Важно е човек да се бори. И ако вярва, че е на страната на правдата, както ние вярвахме във войните, не трябва да се отказва от борбата. Така се стига до победата. Защото всяка битка е всъщност победа“.
Той знае много за битките, ветеран е от войните, не забравя мъртвите. Много негови съратници, бойци от резерва и бивши военни от 63-та парашутна бригада подкрепят студентите. Техният опит е безценен срещу репресиите на властта. А техният професионализъм предотврати големи инциденти на митингите.
„Искаме обществото да оздравее. Да няма корупция. Да владее истината и правдата. Дали ще се нарича „демокрация“ или другояче, но да владее правдата. Децата ни да не заминават по света, по Европа или другаде, а да останат тук. Да оцелеем. Да победи човещината, разбирателството и любовта“.
И власт, и протест имат проблеми и вътрешни напрежения. Но това няма да свърши скоро. Студентите не могат да спрат. Властта пък не може да ги спре. Диалогът помежду им е труден, опасенията от ескалация остават.
„Виждате, конфликтът тук е със слаб интензитет. Но е дългосрочен и изтощава всички ни, поотделно“.
„Ние няма да отстъпим. Няма да дадем заден. Това е сблъсък на титани. Но ние сме по-силните“.
Пуснаха лекаря Владимир още на следващия ден. Прогнозата на д-р Мая Кръстич се оказа вярна. Една от малкото прогнози, които се сбъдват в Сърбия тези дни.
Автор: Бойко Василев