След срещите във Вашингтон за Украйна – голямата въпросителна остава ще има ли изобщо среща Путин – Зеленски – Тръмп. Ако се стигне до такава – няколко са потенциалните държави, които могат да бъдат домакин. Сред тях – Швейцария, Унгария и Ватикана. Самият Путин предложи Москва, но се смята, че няма нищо против и Турция или Обединените арабски емирства.
Все още не е ясно и какво се има предвид под обещаните гаранции за сигурността на Украйна. Това може да бъде разполагането на сухопътни части, което обаче се смята за най-малко вероятно. Друга възможност е предоставянето на въздушни и морски патрули – САЩ вече са извършвали наблюдателни полети, за да следят хода на войната.
Разузнавателната информация, предоставена на Украйна, вече се доказа като жизненоважна за възпиране на руското настъпление. В случай на мирно споразумение Украйна ще се нуждае и от голяма логистична подкрепа – област, в която се смята, че Вашингтон би се включил с удоволствие. Неизвестни има и по въпроса ще има ли размяна на територии.
По време на срещата в Белия дом Володимир Зеленски показа карта на Доналд Тръмп, за да запознае президента на САЩ кои са спорните територии. Русия иска Донбас и незаконно окупирания Крим, а Киев не ги отстъпва.
Дори за анализаторите е трудно да предвидят какъв ще бъде следващият ход на световните лидери и от двете страни на океана. Примерът е Доналд Тръмп, който, макар вчера да демонстрира симпатия към Володимир Зеленски и европейските лидери, днес отново каза, че Украйна вероятно ще трябва да се откаже от значителни територии, ако иска да сключи мир с Русия.
Доналд Тръмп – носител на Нобелова награда за мир. Това, според експерти, е една от новите цели на американския президент. Да бъде този, който ще договори край на продължаващата над 3 и половина години война в Украйна, е ключово за американския лидер.
„В момента Тръмп е толкова посветен на идеята за мирно споразумение за Украйна, че е готов да направи и невъзможното, дори това да означава да е по-любезен с хората, отколкото обикновено му се иска. Съмнявам се, че искрено симпатизира на Зеленски. Очевидно е, че отношенията им са обтегнати – видно е и от публикациите му. Но видяхме, че положи усилия да не видим повторение на скандала в Овалния кабинет от пролетта“, коментира проф. Сергей Радченко, преподавател по международно право в институт „Джонс Хопкинс“.
Знаковото присъствие на ключови европейски лидери редом до Зеленски в Овалния кабинет като контрапункт на топлия прием, който Тръмп осигури на Владимир Путин само три дни по-рано. Скандал между американския и украинския президент този път нямаше, но от Москва изпращат сигнал, че за тях затоплянето в отношенията им с Вашингтон е факт.
„Едно е сигурно – за Путин срещата в петък беше огромна победа, която не му коства нищо. Дори само кадрите на които стои до Тръмп, показаха на европейците, че той няма как да бъде поствен трайно в изолация. Това е посланието, което той искаше да отправи и към Запада, и към самите руснаци“, посочи проф. Сергей Радченко.
Тръмп отново повтори – без членство в НАТО за Киев и неизбежни териториални отстъпки. Русия иска Донбас – стратегически регион, богат на минерали и важен индустриален център. Смята се, че под руски контрол са приблизително цялата Луганска област и около 70% от Донецка област. Това означава, че около 3 милиона украинци живеят в окупация.
„Донбас е важен за Русия, защото от една страна означава разширяване на руската територия, от друга – там има много рускоговорящи и за Путин е по-лесно да оправдае опитите да анексира региона. Ако Украйна бъде принудена да се откаже от окупираните части от Донецк, Луганск, Херсон, Запорожие – това на практика ще означава, че Русия ще може напълно да отреже достъпа на украинската страна до Черно море. Ще може да „задуши“ Украйна – ако искате и така го приемете“, каза д-р Марни Хоулет, експерт по външна политика в Оксфордския университет.
Украинците приемат отстъпването на територии като предателство. Освен Донбас, Путин иска и незаконно анексирания през 2014 година Крим. Вече не се говори, че Кремъл иска Запорожка и Херсонска област.
„Крим има стратегическа роля за контрол над мореплаването в Черно море. След като Русия анкесира полуострова през 2014 г. и се възползва от настъпилия политически хаос в Украйна след протестите на Майдана, Путин направи опит напълно да контролира наратива за Крим. Отрече, че има нещо общо с военните действия там, макар по-късно лично да връчи медали на войници, които са се били в Крим“, каза Максимилиан Хес, експерт по външна политика.
В неделя украинският президент Володимир Зеленски поиска отправна точка за разговорите му с Путин да бъде настоящата фронтова линия. Но напомни, че конституцията на Украйна не му позволява еднолично да се откаже от окупираните територии.