Как руските удари по инфраструктурни обекти влияят на енергетиката на Украйна? Това коментира в интервю в „Светът и ние“ Дмитро Липа, съветник на ръководителя на украинската Национална енергийна агенция. Той беше гост на годишната конференция за Зеления преход.
БНТ: Какво е в момента състоянието на засегнатата енергийна инфраструктура на Украйна след кремълската инвазия?
Дмитро Липа: От 2023 г. украинските мощности за производство на електроенергия понесоха тежки поражения от руски ракетни атаки и това продължава и до днес. През 2024 г. руските сили започнаха нападения срещу украинските газодобивни обекти и при нас действително се появи известен недостиг на природен газ, което всъщност ни накара да се замислим за нови маршрути за доставка на природен газ в Украйна. Една от възможностите беше да обмислим втечнен природен газ, който идва от Гърция, през България, Румъния и Молдова. Говорили сме с партньорите на операторите на нашата газопреносна система за маршрута и успяхме да създадем специфичен пакетен продукт, който опростява и подобрява икономическата ефективност за доставчиците. Така че по същество сега те могат да купуват втечнен природен газ от различни източници, да го докарат до Гърция и с една транзакция могат да резервират капацитет от Гърция до украинския пазар. Това определено подобрява нашата сигурност и възможността да имаме повече варианти за снабдяване с природен газ, което е добре за нашите домакинства, както и за индустрията ни през зимата.
Второ важно събитие, пред което сега сме изправени, е развитието на производство на електрическа енергия, основано на газ. Така че по същество в момента се изграждат и свързват към мрежата стотици малки агрегати, които произвеждат електричество в различни обекти в Украйна. Важен момент е, че по-голямата част от тях работят на природен газ. Това създава допълнително търсене на природен газ, но създава и предизвикателства, свързани с управлението им. Очевидно един малък оператор не може да управлява правилно електроенергиен обект и обект за добив на газ. Така че ние в момента се опитваме да създадем това украинско енергийно дружество и да направим обща платформа, която да обедини и съчетае всички тези малки производители на електроенергия за пазара на електроенергия. Обединяването ще бъде много ефективно и заради снабдяването с газ и доставките на газ за всички малки агрегати, които работят в Украйна.
БНТ: Г-н Липа, президентът Зеленски коментира преди дни, че Русия е подготвила нова опасна атака срещу ядрена инфраструктура на Украйна. Как бихте коментирали това?
Дмитро Липа: Ние всички разбираме, че ядрената опасност не е опасност за една държава – това е опасност за региона. И поддържането на сигурността на обектите за украинското ядрено производство е много важно не само за нас, но и за съседните държави. В противен случай всички помним 1986 г., когато стана аварията в Чернобил и тогава пострадаха не само украинците, но и Беларус, поляците и други държави. Така че определено е много важно да се поддържат в безопасност обектите. Това е нещо, за което международната общност полага много усилия. Министерството на енергетиката на Украйна също работи много в тази област. Целта е да бъдат защитени обектите и да бъдат доведени международни служители от Международната агенция за атомна енергия, за да наблюдават как се експлоатират тези обекти.
БНТ: Г-н Липа, виждаме, че Кремъл планира по-нататъшни атаки срещу ядрената и енергийната система във вашата държава. Как бихте коментирали тази възможност в този момент?
Дмитро Липа: Трудно е за нас. Вероятно разузнаването ни има някаква информация, която няма как да знам. Това, което виждаме от досегашните атаки е, че е трудно да се предвиди как ще се държат руснаците и кой обект ще нападнат. Надяваме се, че те имат достатъчно, да кажем, разум, че ако нещо се случи на ядрен обект, това ще засегне не само Украйна, но определено ще засегне и съседните руски региони. Така че, като се има предвид излагането на руското население на вредите, които биха могли да бъдат причинени от украинските ядрени обекти, това не е много добро и за тях.
БНТ: България засилва ролята си на енергийната карта на Балканите. Може ли това да помогне на Украйна за енергийната ѝ сигурност в този момент?
Дмитро Липа: Определено ролята на България е много важна за нас, защото българският оператор „Булгартрансгаз“ участва в група, която да отговори на търсенето от Украйна на природен газ, който може да бъде транспортиран от гръцки терминали за втечнен природен газ. Ето защо ние сме много благодарни на страната ви за тази много активна позиция. Важно е обаче, че българският газов оператор разработва и нови капацитети и физически изгражда нов тръбопровод, за да се увеличат възможностите за пренос на природен газ към Украйна. Той има потенциала да донесе ползи не само на Украйна, но и на Словакия, Чехия и други държави, които по същество са откъснати от континента и нямат пряк достъп до терминали за втечнен природен газ. Те могат да използват този маршрут и украинските подземни хранилища, за да пренасят природен газ през терминалите за втечнен природен газ през лятото и след това да го употребят през зимата, когато е необходимо.
БНТ: Колко важна е за Украйна газовата връзка на България с Гърция? Какво е значението на разпределянето на този газ за икономиката на Украйна сега, в тази много сложна ситуация?
Дмитро Липа: Украйна е запозната с изграждането на допълнителен капацитет между Гърция и България и имаме голям интерес от развитието на този проект. Разбираме какво стои зад решенията, но за украинската страна е важно да се увеличи капацитетът и възможността за пренос на втечнен природен газ от гръцки терминали, но също така и от други места в Гърция до Украйна – през България, Румъния и Молдова, защото този маршрут има огромен потенциал. Надяваме се, че Азербайджан ще разработи газовото находище „Шах Дениз“ и ще подобри капацитета си по маршрута през Турция. Така че по същество допълнителен газ може да бъде доведен в региона много скоро, което може да се използва и за украинската икономика.