Положителните доклади за готовността на България да приеме еврото се превърнаха в основна новина в съседна Румъния. Защо страната не приема еврото и какво мислят гражданите ѝ за това дали в бъдеще това би било добро решение?
В медийното пространство в България през последните дни битуват различни психологически, дори волунтаристични обяснения на това какви са румънските реакции спрямо приемането на еврото в България – от това, че Румъния „завиждала“ за приемането на еврото в България, до това, че Румъния „не искала да приема еврото“. Всъщност обясненията са много повече политически и най-вече икономически.
Румъния не може да приеме еврото, защото не покрива техническите изисквания за това. На първо място, Румъния има най-високата инфлация в ЕС. На второ място, Румъния има един от най-големите бюджетни дефицити – 9,3% за миналата година, като се очаква подобен дефицит и тази година. Едва ли скоро Румъния ще покрие тези критерии, макар правителството да е заявило, че иска поне да влезе в т.нар. „чакалня на Еврозоната“ – Европейския валутен механизъм – през следващите години.
Освен това има съществена разлика с България: Румънската национална банка има самостоятелна монетарна политика. Румъния не е във валутен борд, както България.
Попитахме хората по улиците в Букурещ какво е тяхното мнение за приемането на еврото:
„Мисля, че приемането в еврозоната е благоприятно за всяка държава в ЕС. Горд съм за нашите приятели в България, че успяха преди нас. Надявам се и ние един ден да стигнем дотам“.
„Според мен би било добре Румъния да премине към еврото. Бихме влезли в крак с ЕС. Ние вече плащаме почти всичко в евро: и телефона, и наема, и заемите, и жилищата се купуват с евро. Сега обаче не е точно моментът, защото сме в голяма икономическа нестабилност. След като се поуспокоят малко политиците, трябва да започнат да работят и за това“.
Според Евробарометър румънците се отнасят много по-положително към приемането на еврото в сравнение с българите. Над 60% от северните ни съседи желаят страната им да влезе в еврозоната, докато 34% имат някакви опасения или са безразлични.
„Мисля, че краткосрочно може да доведе до проблеми, защото икономиката ни не е много стабилна. Националната банка трябва да внимава много. Морално погледнато, това може да повлияе малко и на националната идентичност. Но като цяло не знам дали е нещо лошо, но не е и добро в краткосрочен план“.
„Вероятно е същата работа. Не мисля, че нещо ще се промени, ако е евро вместо лея“.
„Румънската нация е страшно дезинформирана. Базовото образование е на катастрофално равнище. И затова хората просто повтарят някакви неща от медиите или от това, което е казала някоя баба или попът в селото. Нямат и помен от финансово образование, с малки изключения. Аз съм категорично за еврото. Тръгнали сме в тази посока – искаме да се интегрираме в Европа“.
По време на анкетата ни по улиците на Букурещ нито един от хората, които в предварителния разговор казваха, че са против еврото, не пожела да застане пред камерата. Явление, което социолозите забелязват и в своите сондажи, и което прави много трудно отразяването на същинските нагласи на някои от румънците.